Повишаване на лимита за плащания в брой до 10 000 евро ще намали административната тежест за бизнеса, според Фискалния съвет

Повишаване на националния праг у нас за плащания в брой от 5000 евро на 10 000 евро ще намали административната тежест за бизнеса и ще избегне възможността българските предприятия да изпаднат в неблагоприятна конкурентна позиция спрямо фирмите в други страни от Европейския съюз (ЕС). Това се посочва в анализ на Фискалния съвет, който разглежда предстоящото прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1624 относно борбата с изпирането на пари, който ще въведе хармонизиран максимален лимит от 10 000 евро за бизнес трансакции в целия ЕС от 2027 година.
България е сред държавите членки на ЕС, които поддържат относително нисък праг за плащания в брой за бизнес цели, което според Фискалния съвет създава практически затруднения за компании, предприемачи и потребители. 
С оглед на предстоящото прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1624 правителството може да преразгледа текущия си подход и да приведе националните си правила в съответствие с новия стандарт, пише в анализа.
Докато държавите членки могат да запазят по-строги лимити, спрямо посочения в регламента, хармонизираният таван гарантира, че предприятията в целия ЕС оперират при предвидими условия, като се намалява административната сложност, улеснява се трансграничната търговия и се повишава финансовата ефективност. 
Според Фискалния съвет, поддържането на по-нисък праг от максималния в ЕС може да постави българските предприятия в неблагоприятна конкурентна позиция спрямо колегите им в други държави членки.
От институцията отбелязват, че докато лимитът за бизнес трансакции в регламента на ЕС е определен, плащанията между физически лица не са ограничени, което представлява признание, че използването на пари в брой в ежедневието е легитимно и често необходимо. 
Това показва, че рамката на ЕС е достатъчно гъвкава, за да защити срещу незаконна финансова дейност, без да ограничава ненужно легитимните бизнес операции. С увеличаване на лимита до 10 000 евро България може да се хармонизира с европейските стандарти, като същевременно запази механизми за наблюдение и предотвратяване на подозрителни операции, пише в анализа.
Според Фискалния съвет, повишаването на националния праг също така ще намали ненужните административни тежести. 
В момента предприятията, които се съобразяват с по-ниския лимит, често трябва да разделят плащанията или да използват множество финансови инструменти, за да спазят закона, което води до допълнителни разходи и забавяния. Лимит от 10 000 евро ще опрости трансакциите, ще намали оперативните разходи и ще подкрепи по-динамична бизнес среда, което е особено важно за стартиращи компании, които искат да разширяват дейността си на пазара на ЕС, се посочва в анализа.
Според изведените данни от Фискалния съвет, държавите в ЕС, където не се прилага лимит при плащанията в брой, са: Австрия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Естония, Германия, Унгария, Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия и Швеция.
Страните с по-нисък лимит от България са: Белгия (3000 евро), Франция (1000 евро за резиденти, но 15 000 евро за нерезиденти), Гърция (500 евро), Полша (3267 евро), Португалия (3000 евро), Румъния (1000 евро на ден).
Държавите с равен или по-висок лимит от този в България са: Хърватия (10 000 евро), Чехия (10 500 евро), Италия (5000 евро), Латвия (7200 евро), Литва (5000 евро), Словакия (5000 евро), Словения (5000 евро), Испания (10 000 евро).