По думите му, ако реформите не бъдат завършени, средствата по ПВУ ще бъдат или силно ограничени, или изцяло загубени. Той подчерта, че мерките са силно закъснели заради бездействие на предишни управления и целят съществено подобряване на качеството, модерността и достъпността на транспортните услуги.
Първото решение е одобряването на изцяло нов Закон за обществения транспорт, който ще бъде внесен в Народното събрание. Караджов отбеляза, че досега в България не е съществувал такъв закон и той поставя пътника в центъра на транспортната система. Законът предвижда създаване на национална транспортна схема, която да обедини разписанията на железопътен, автобусен, авиационен и воден транспорт, като основа ще бъдат железопътните превози.
Министърът посочи, че в момента общественият транспорт в страната не функционира като система, а „на парче“, като има цели райони без никакво транспортно обслужване. По данни на общините 738 населени места са без обществен транспорт, а още около 600 са с формално, но реално неработещо обслужване.
Новият закон въвежда минимум три транспортни връзки дневно до всяко населено място, синхронизирани прекачвания и довеждащ транспорт. Предвижда се и изграждане на съвременна цифрова система с информация в реално време, като всеки превозвач ще бъде задължен да подава актуални данни за разписания и маршрути.
Ключов елемент на реформата е въвеждането на единен електронен билет и клирингова система, която ще позволява пътуване с една транзакция с различни видове транспорт - влак, автобус, самолет, воден и градски транспорт. Системата ще осигурява справедливо разпределение на приходите между операторите според извършената услуга.
Караджов подчерта, че приемането на Закона за обществения транспорт е условие за четвъртото плащане по ПВУ.
Втората реформа е свързана със сключването на договори за пътнически железопътни превози за следващите 12 години. Правителството е упълномощило министъра да подпише договорите с избраните оператори в рамките на следващата седмица. Договорите ще влязат в сила от 13 декември тази година.
Министърът уточни, че процедурата е проведена по недискриминационен и конкурентен начин, в съответствие с изискванията на ПВУ и в постоянна координация с Европейската комисия. Караджов припомни, че Европейската комисия е удвоила инвестицията за нов подвижен състав, като общият ѝ размер е достигнал 734 млн. евро, като средствата са пряко обвързани с изпълнението на реформата в железопътния сектор. Участници в конкурса са били БДЖ – „Пътнически превози“ и „Ивкони експрес“.
БДЖ ще обслужва над 75 процента от пътническите превози в страната, или 17,7 млн. влаккилометра годишно, а „Ивкони експрес“ ще бъде оператор в Северния и Южния регион с под 3 млн. влаккилометра годишно. Срокът на договорите е до декември 2028 година.
Караджов подчерта, че печалбата на операторите е нормативно ограничена до 3,57 процента, а при превишение средствата ще се приспадат от държавната субсидия. Новият подвижен състав, закупен със средства на държавата, ще се ползва безвъзмездно, а след изтичане на договорите ще бъде върнат на Министерството на транспорта.
Той увери, че нито един служител на БДЖ „Пътнически превози“ няма да бъде съкратен и че всички социални придобивки и трудови права ще бъдат запазени.
В отговор на въпрос за остров Св. Кирик и Юлита край Созопол Караджов заяви, че с решение на правителството управлението на кейовата стена и прилежащата зона се връща на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. По думите му мярката цели възстановяване и безопасна експлоатация на силно занемарената инфраструктура и няма връзка с частни интереси. Той подчерта, че достъпът ще бъде запазен и предназначението на острова като културен и музеен обект няма да се променя.
„Това не са реформи на хартия, а реални промени, които ще променят транспортния сектор и ще го доближат до стандартите на 21 век“, каза още Караджов.