Правителството в Германия понижи прогнозата си за растеж, "Бундесбанк" отчете слаб старт на годината на фона на геополитически и вътрешни рискове

Германското Министерство на икономиката понижи наполовина прогнозата си за икономическия растеж през 2026 г. и ревизира нагоре очакванията за инфлацията на фона на поскъпващите енергийни ресурси вследствие на войната в Близкия изток, предаде Ройтерс.
Правителството вече очаква брутният вътрешен продукт (БВП) да нарасне с 0,5 на сто през 2026 г. при предходна прогноза за 1,0 на сто. Прогнозата за 2027 г. също е понижена – до 0,9 на сто от 1,3 процента.
„Очакваното за тази година икономическо възстановяване отново се забавя от външни геополитически сътресения“, заяви германският министър на икономиката Катерина Райхе.
Министерството повиши и прогнозите си за инфлацията, като очаква тя да достигне 2,7 на сто през 2026 г. и 2,8 на сто през 2027 г. спрямо 2,2 на сто през 2025 година.
Паралелно с това германската централна банка ("Бундесбанк") отчете, че германската икономика е започнала годината със слаб, но положителен растеж. Според месечния доклад на централната банка, цитиран от АПА, реалният БВП през първото тримесечие на 2026 г. вероятно е отбелязал леко увеличение на сезонно коригирана база въпреки неблагоприятните външни фактори.
Очаква се официалните данни за икономическия растеж да бъдат публикувани от Федералната статистическа служба през следващата седмица.
Според оценката на „Бундесбанк“ нарастващите промишлени обороти и износът дават основание да се очаква положителен принос към растежа, а данните от бизнес проучванията през март сочат относително стабилна икономическа среда. В същото време се подчертава, че негативните ефекти от конфликта вероятно ще се проявят по-осезаемо в следващите месеци.
Частното потребление обаче остава под натиск. Повишените цени на енергията, особено при горивата и отоплението, са ограничили разходите на домакинствата и са допринесли за ускоряване на инфлацията до 2,7 на сто през март – най-високото равнище от началото на 2024 година.
„Бундесбанк“ предупреди, че инфлацията ще остане повишена в краткосрочен план, като динамиката ѝ ще зависи в голяма степен от развитието на конфликта в Близкия изток.
Перспективите пред германската икономика остават слаби. За второто тримесечие се очаква най-много умерено разширяване, като въпреки планираните държавни инвестиции в инфраструктура и отбрана, негативните ефекти от войната – включително по-високи енергийни разходи, затруднения във веригите за доставки и отслабени експортни перспективи – ще продължат да оказват натиск, пише Блумбърг.
Влошаващата се икономическа среда увеличава и политическия натиск върху канцлера Фридрих Мерц и неговата коалиция. Правителството е изправено пред трудности в опитите си да реформира социалната система, чиито разходи заемат все по-голям дял от бюджета.
Мерц и финансовият министър Ларс Клингбайл водят преговори за значителни съкращения на социалните разходи с цел запълване на бюджетен недостиг от около 140 млрд. евро до 2029 г. Ограничената обществена подкрепа за управляващите партии и засилващата се подкрепа за крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) допълнително стесняват възможностите за политически компромиси.
Очаква се натискът върху бюджета да се засили при по-слаб от очаквания икономически растеж, който ограничава приходите и увеличава разходите за социална подкрепа, включително за безработица.
Германската икономика е подложена и на външен натиск, включително от търговската политика на САЩ и нарастващата конкурентоспособност на китайските компании в ключови индустрии като машиностроенето и автомобилния сектор.
Рисковете пред инфлацията също се увеличават, което повишава вероятността от ново повишение на лихвените проценти от Европейската централна банка по-късно през годината.
В отговор на тези предизвикателства правителството предложи още миналата година инвестиционен план на стойност 500 млрд. евро за модернизация на инфраструктурата, както и разхлабване на ограниченията за държавно финансиране на разходите за отбрана. Реализацията на тези мерки обаче се затруднява от административни пречки и неблагоприятната международна среда.
Международният валутен фонд също ревизира надолу прогнозите си за глобалния растеж и предупреди, че войната в Иран може да доведе до рецесия, ако не бъде разрешена в кратки срокове.