Председателят на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Шеймъс Боланд подкрепя включването на Черноморския регион в следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз. В интервю за БТА в Брюксел в началото на двудневната октомврийска сесия на комитета той подчерта стратегическото значение на Черно море за Европейския съюз и предупреди, че нарастващите рискове за корабоплаването могат да доведат до допълнително поскъпване на живота в България.
„Ако допуснем този регион да стане по-уязвим, на практика ще направим по-уязвим и целия Европейски съюз“, заяви Боланд в отговор на въпрос дали подкрепя предложението на заместник-председателя на секцията за външни отношения на ЕИСК Йонут Сибиан Черноморският регион да намери място в бъдещия дългосрочен бюджет на ЕС. Сибиан представи тази позиция на конференция във Варна, организирана съвместно от ЕИСК и Икономическия и социален съвет на България.
Боланд изрази категорична подкрепа за предложението. Според него Черно море е жизненоважен стратегически ресурс и съществена част от европейската инфраструктура, а отслабването на присъствието и свързаността на ЕС в региона би имало последици за целия Съюз. „Съгласен съм с него на сто процента“, посочи председателят на ЕИСК по повод инициативата на Сибиан.
В интервюто Боланд коментира и последиците от нападенията срещу търговски кораби в Черно море и повишаването на застрахователните премии срещу военен риск. По думите му нарушенията в морския транспорт се отразяват пряко върху разходите на предприятията и потребителите, като за България ефектът може да бъде особено сериозен.
„В България проблемите с морския транспорт могат да окажат особено силно въздействие върху разходите за живот и да затруднят сериозно ежедневието на семействата“, предупреди той.
Председателят на ЕИСК направи паралел с нарушенията на корабоплаването през Ормузкия проток, които според него вече оказват значителен натиск върху цените и могат да доведат до увеличаване на бедността. Той изтъкна, че промените в морските маршрути, производствените вериги и доставките са част от по-широка геополитическа трансформация, която поставя нови предизвикателства пред европейската икономика.
Според Боланд ЕС трябва да реагира по-единно на подобни рискове и да оказва подкрепа на засегнатите държави членки, включително България. Той свърза сигурността на корабоплаването с необходимостта Европа да укрепва икономическата си устойчивост и стратегическата си независимост, тъй като вече не може да разчита безусловно на подкрепата на външни сили.
Боланд засегна и нарастващото напрежение между разходите за отбрана и необходимостта от социална защита, целта на ЕС за премахване на бедността до 2050 г., последиците от изкуствения интелект за заетостта и бъдещата роля на гражданското общество в европейските политики.
Следва пълният текст на интервюто: Г-н председател, неотдавнашните нападения срещу търговски кораби в Черно море предизвикаха сериозни опасения за сигурността на корабоплаването, а застрахователните премии срещу военен риск рязко се повишиха. За държави като България и Румъния по-високите транспортни разходи могат да засегнат търговията, енергийните доставки и потребителските цени. Колко сериозни са тези икономически рискове според Вас?
- България е изправена пред много сериозни предизвикателства в тази област. Вече видяхме какво се случи вследствие на нарушенията на корабоплаването през Ормузкия проток. Те доведоха до значително увеличение на разходите за основни жизнени потребности, което според оценката ми може да достигне 20–25 на сто и да има тежки последици за равнищата на бедност през следващата година.
Всяко нарушаване на корабоплаването незабавно води до допълнителни разходи за потребителите и домакинствата. Затова смятам, че Европа трябва да действа много по-единно при справянето с подобни предизвикателства.
В България проблемите с морския транспорт могат да окажат особено силно въздействие върху разходите за живот и да затруднят сериозно ежедневието на семействата. Европейският съюз трябва да подкрепи страната в справянето с тези рискове. България е държава членка на ЕС и всички ние имаме отговорността да се подкрепяме взаимно.
Това е част от по-широката геополитическа трансформация, на която сме свидетели. Морските маршрути, производствените вериги и веригите за доставки се променят, прекъсват се, а в някои случаи дори се изоставят. Последиците за икономиката са сериозни.
Именно затова Европа се стреми да укрепи своята устойчивост и стратегическа независимост. Вече не можем да разчитаме, че външни сили винаги ще бъдат готови да ни помогнат.
На конференция на ЕИСК във Варна Вашият колега Йонут Сибиан заяви, че Черноморският регион трябва да намери място в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Подкрепяте ли това предложение?
- Категорично. Познавам Йонут много добре. Той е отличен колега и един от най-задълбочено мислещите хора в нашия комитет.
Черно море има огромно стратегическо значение както за Европейския съюз като цяло, така и за държавите в региона. Ако допуснем този регион да стане по-уязвим, на практика ще направим по-уязвим и целия Европейски съюз.
Затова подкрепям напълно предложението на Сибиан. Съгласен съм с него на сто процента. Ако ЕС загуби връзката си с Черно море, ще загуби достъп до жизненоважен стратегически ресурс и до съществена част от европейската инфраструктура.
Европа е под все по-силен натиск да увеличава разходите си за отбрана, да укрепва индустриалната си конкурентоспособност и да намалява стратегическите си зависимости. Същевременно ЕС се стреми да съхрани социалния си модел и да ограничи бедността. Може ли Европа да финансира всички тези приоритети, или правителствата ще бъдат принудени да избират между сигурността и социалната защита?
- На първо място бих казал, че социалната стабилност също е част от добрата отбрана. Виждаме проблеми във Франция, Италия и други държави. Налице е значително социално недоволство, което, изглежда, се разпространява в Европа.
Причините са бедността и огромното поскъпване на живота, породено от геополитическия конфликт с участието на Иран и други събития, които повишават цените на енергията. А по-скъпата енергия неизбежно увеличава разходите на домакинствата.
Силната европейска отбрана изисква и социална стабилност. Не можем да разглеждаме разходите за отбрана отделно от необходимостта да поддържаме социалното сближаване.
Поставили сме си цели за намаляване на бедността, част от които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. Засега обаче не изглежда да се движим към изпълнението им. Значителното поскъпване на енергията може да ни отдалечи още повече от тези цели.
Това е риск, който Европа не може да си позволи. Независимо колко средства отделяме за защита на границите си, поддържането на социалната стабилност вътре в ЕС е също толкова важно. Затова трябва да осигурим необходимите ресурси и за социалната защита.
ЕИСК организира дебат на високо равнище, посветен на премахването на бедността до 2050 г. Реалистична ли е тази цел в условията на икономическа несигурност и нарастващ натиск върху публичните финанси? Кои мерки биха дали най-осезаем резултат?
- Европейският съюз вероятно продължава да бъде едно от най-добрите места за живот в света от гледна точка на социалната защита и борбата с бедността.
Ако погледнем данните за бедността в Съединените щати или в развиващите се държави, където абсолютната бедност продължава да бъде широко разпространена, ще разберем какво се стреми да предотврати Европа.
Въпреки това около 93 милиона души в ЕС са изложени на риск от бедност или социално изключване. Съществува реална опасност броят им да нарасне драстично. За мен това вече е извънредна ситуация, която изисква незабавни действия.
Необходимо е да осигурим по-голяма подкрепа, особено за организациите на гражданското общество, които работят за предотвратяване на бедността и подпомагат засегнатите хора. Става дума за организации, които подкрепят хората с увреждания, осигуряват храна на нуждаещите се или помагат на семейства, изпитващи жилищни затруднения.
Тези организации често намират много новаторски и практически решения. Европа трябва да ги подкрепя, като същевременно постави сред приоритетите си семействата, които трудно се справят с нарастващите разходи за живот.
Не можем да допуснем все повече хора да изпадат в абсолютна бедност.
Същевременно трябва да създаваме повече работни места. Заетостта остава един от най-ефективните начини за излизане от бедността, както многократно сме подчертавали в ЕИСК. Не е достатъчно обаче просто да има работа. Заплащането трябва да съответства на увеличаващите се разходи за живот. Това е едно от големите предизвикателства пред Европа.
Решения съществуват, и гражданското общество може да помогне за тяхното намиране и прилагане. ЕИСК е изготвил множество становища, в които предлага мерки, свързани с финансирането, данъчната политика, заетостта и създаването на по-иновативни и по-добре платени работни места.
Необходим ни е действителен диалог, чрез който тези предложения да бъдат превърнати в конкретни политики.
ЕИСК и Европейската комисия предстои да подпишат утре меморандум за разбирателство относно прилагането на стратегията на ЕС за борба с бедността. Какво ще промени това споразумение и ще получи ли Комитетът по-голямо влияние при формирането на европейските политики?
- Това е историческо събитие. Европейският икономически и социален комитет представлява синдикатите, работодателите и организациите на гражданското общество. С това споразумение Комитетът най-после получава признание като институция, която може да допринася пряко за борбата с бедността в партньорство с Европейската комисия.
Вече няма да участваме само формално в консултациите. Ще бъдем част от дискусиите и от процеса на изработване на политиките.
ЕИСК е разработил множество становища, посветени на преодоляването на бедността, осигуряването на достъп до жилища, здравеопазване и образование. Надяваме се, че занапред тези становища ще бъдат разглеждани много по-сериозно и ще намират отражение в решенията на Европейската комисия.
Особено сме доволни, че премахването на бедността вече заема централно място в работната програма на Комисията. Смятаме, че имаме заслуга за това, тъй като успяхме да убедим Комисията да превърне темата в свой приоритет.
Приветстваме това постижение, но сега предстои по-трудната част: изпълнението на поетите ангажименти.
На октомврийската си пленарна сесия ЕИСК разглежда и въпросите за бедността, предавана между поколенията, жилищното изключване и Европейската гаранция за децата. В България и други държави от Централна и Източна Европа продължават да съществуват значителни регионални различия в достъпа до образование, здравеопазване и добре платена работа. Достатъчно ефективни ли са европейските политики за сближаване (кохезия) и социалната подкрепа?
- Би било несправедливо да кажем, че не се прави нищо или че ЕС не полага усилия. Но трябва да се направи много повече.
Занимавам се с борбата срещу бедността още от 13-годишна възраст и дългогодишният ми опит показва, че бедността, която се предава между поколенията, започва още в ранното детство.
Ако не предприемем мерки достатъчно рано, когато децата са на две, две и половина или до пет години, няма да успеем да прекъснем този порочен кръг.
Трябва да гарантираме, че децата, които растат в бедни семейства или в семейства с тежки социални проблеми, получават възможно най-добрата подкрепа. Много от тези родители полагат неимоверни усилия просто за да оцелеят.
Ранната подкрепа може да промени бъдещето на детето. Още на петгодишна възраст развитието му може да се оцени чрез речниковия запас, знанията, общата осведоменост и здравословното състояние.
Децата с увреждания или затруднения в развитието също могат да получат значителна помощ, когато проблемите бъдат установени и се предприемат мерки навреме.
Бих искал всяка държава членка на ЕС да постави ранното детско развитие сред основните си приоритети.
Това е начинът да прекъснем предаването на бедността от поколение на поколение. Според мен няма друг толкова ефективен подход.
Европейският съюз се стреми да повиши конкурентоспособността си и да намали зависимостта от чуждестранни технологии. Сред темите на пленарната сесия са и новият европейски законодателен Акт за интегралните схеми, технологичният суверенитет и защитата на работещите в цифровата икономика. Коя е най-голямата пречка пред Европа в конкуренцията със САЩ и Китай?
- Според мен в момента преживяваме три революции едновременно. Първата е революцията на изкуствения интелект, втората е свързана с климатичните промени, а третата е геополитическа и засяга отношенията между Европа, Съединените щати и останалия свят.
А къде е Китай в това уравнение?
- Китай преследва собствените си интереси и търси възможности, както винаги е правил. Не бих казал непременно, че Китай се е прицелил конкретно в Европа. Той просто се стреми да защитава интересите си.
Това, което ни разочарова особено силно, е промяната в отношенията със Съединените щати. Америка винаги е била съюзник на Европа, но днес вече не можем да разчитаме на това по същия начин.
Затова едно от най-големите предизвикателства пред Европа е да изгради нови партньорства с държави, които са готови да водят разумен диалог и да развиват търговски отношения.
Търговията е изключително важна, но не може да се изгради дългосрочна търговска стратегия, когато над бизнеса постоянно тегне заплахата от нови мита.
Трябва да търсим и други партньорства.
Същевременно развитието на изкуствения интелект, полупроводниковите технологии и цифровата инфраструктура поражда сериозни опасения. Все още не знаем колко работни места ще бъдат изместени от новите технологии.
Може дори да се наложи да обмислим нещо толкова радикално като система за универсален базов доход, при която всеки човек получава определена сума, с която да покрива основните си нужди.
Това показва колко мащабни могат да бъдат промените, пред които сме изправени.
Смятате ли, че универсалният базов доход действително може да се превърне в реалистично решение на проблемите със заетостта, които изкуственият интелект би могъл да предизвика?
- Възможно е. Има икономисти, които смятат, че подобна система е осъществима. Интересното е, че самият изкуствен интелект може дори да улесни нейното прилагане.
Едно обаче е сигурно: не можем да пренебрегваме промените, които изкуственият интелект ще предизвика на пазара на труда. Знаем, че той ще измести определени работни места. Все още не знаем колко ще бъдат те.
Европа трябва да превърне този въпрос в основен приоритет, да се опита да предвиди как ще се развият процесите и да започне да разработва различни сценарии и политики за справяне с последиците.
Ако пренебрегнем тези промени, на практика ще означава да стоим безучастно, докато светът около нас се преобразява.
Измина първата година от Вашето председателство на ЕИСК. Кои конкретни постижения показват, че Комитетът може не само да отправя препоръки, но и действително да влияе върху европейските политики?
- Много се гордея, че нашата мисия да поставим гражданското общество в центъра на европейските политики вече се приема сериозно.
Тази седмица ще подпишем меморандум за разбирателство в областта на борбата с бедността, който ще даде на гражданското общество полагащото му се място при формирането на европейските политики.
Гордеем се и с това, че успяхме да убедим Европейската комисия да включи стратегия за борба с бедността в работната си програма. Това е голямо постижение, защото преди година такава стратегия не присъстваше в програмата.
Друг важен резултат е предстоящото създаване на европейска платформа за гражданското общество през март следващата година.
Тя ще осигури систематично участие на гражданските организации в консултациите с Европейската комисия, при разработването на политики, предлагането на нови идеи и намирането на практически решения. Това няма да бъде просто формално допитване.
Гражданското общество не бива само да отправя искания. То трябва да показва и как предложенията му могат да бъдат реализирани.
ЕИСК има сериозен опит в това отношение и аз се гордея с напредъка, който постигнахме.