Представители на граждански организации научиха нови начини за финансиране на своята дейност на среща във Велико Търново

Представители на граждански организации научиха нови начини за финансиране на своята дейност на среща във Велико Търново, даваща повече информация за първата грантова схема по Механизма "Гражданско овластяване и ангажираност". Механизмът цели да насърчи активността на гражданите, да повиши прозрачността и отчетността в публичния живот, както и да подпомогне развитието на силен, независим и устойчив граждански сектор като коректив и партньор на институциите.
Грантовата схема "Гражданско овластяване и ангажираност" има регионален акцент, като най-малко 70 процента от общата сума на финансирането ще бъде отпуснато на граждански организации, регистрирани и осъществяващи дейността си извън общините София, Пловдив и Варна. Останалите до 30 процента от средствата могат да подкрепят проекти, при които водещите кандидати или партньори са регистрирани в София, Пловдив или Варна, при условие, че проектите показват силна регионална насоченост чрез включване на партньори от други региони.
Щвейцарско-българската програма за сътрудничество е пакет от програми за малко над 92 милиона швейцарски франка, обясни за БТА ръководителят на Програмния оператор на Механизма за гражданска ангажираност и прозрачност на швейцарско-българската програма за сътрудничество Йордан Димитров. Този механизъм, който е насочен към гражданската ангажираност и към гражданския сектор, е една от тези програми. Днешната среща имаше за цел да даде повече информация за него и една от неговите схеми за безвъзмездна помощ, която беше отворена миналата седмица. През следващите три месеца граждански организации ще могат да кандидатстват по нея, отбеляза Димитров.
Самият механизъм е структуриран в 6 компонента, които би трябвало да подпомогнат различни действия на граждани за повече ангажираност и участие в обществени дебати. Тези 6 компонента включват 3 стратегически проекта, които трябва да имат национално въздействие с национален ефект и решават национални проблеми. И по трите проекта в началото на годината стартира процедура по избор на партньорства и консорциуми, които да ги  управляват и разработват. Преди около 3-4 седмици бяха избрани тези консорциуми, включващи между 4 и 8 неправителствени организации, които вече финализират пълните си проектни предложения. Единият от тези стратегически проекти е в областта на околната среда и опазване на био разнообразието, вторият е свързан с гражданското пространство, а третият е в сферата на гражданското образование, разказа Димитров. 
Схемата, заради която се събрахме днес, е насочена към регионите в страната, които са извън големите общински центрове София, Пловдив и Варна, каза още Димитров. Всички останали общини също са неин приоритет и по нея ще бъдат изпълнявани проекти, които по-скоро трябва да решават някакви местни проблеми, местни предизвикателства, да бъдат създавани местни партньорства. В рамките на тази схема се насърчава взаимодействието не само между гражданите и техните организации, но и сътрудничеството с бизнес, местни власти, медии. Тази схема е на стойност 6,4 млн. лв. за цялата страна, а очакванията са да бъдат финансирани около 40 проекта, според поисканите от кандидатите суми. Те ще са на стойност между 60 000 и 300 000 лв. всеки, обясни той.
По думите му, срещи като тази се правят в още 6 български града – София, Монтана, Благоевград, Стара Загора, Хасково и Шумен. Целта е схемата да достигне до онази част от гражданския сектор, която до момента е по-малко подкрепяна. Финансирането е за чисто граждански инициативи за включване на повече граждани в различни обществени процеси и дебати, които самите те да инициират и предложат като теми. Може да участва всяка една гражданска организация, независимо дали работи в областта на околната среда, застъпничеството, социалните услуги или с конкретни групи в неравностойно положение. Акцента тук не е същинската дейност на тези организации, а финансирането на граждански дейности и въвличане на гражданите в граждански инициативи, обясни Димитров. Това е така, защото финансирането на самите услуги обикновено има други източници, предимно по европейските структурни фондове, и там има достатъчно ресурс. Друго характерно за тези проекти е изграждането на капацитет в самите организации и финансиране на неговото укрепване, допълни той.