Предвиденият в Бюджет 2026 ръст от 884 млн. евро на възнагражденията в администрацията е най-ниският от 2022 г., заяви министърът на финансите Теменужка Петкова

В проекта на закон за бюджета за 2026 спрямо 2025 година ръстът във възнагражденията (в бюджетната сфера - бел. ред) е 884 милиона евро, което всъщност е най-ниският ръст от 2022 година до настоящия момент. Това каза министърът на финансите Теменужка Петкова в ефира на Нова телевизия. От Министерството на финансите, при представянето на бюджета обявиха, че средно възнагражденията в бюджетната сфера ще нараснат с 5 на сто. 
Министър Петкова отбеляза, че се вслушва във всички критики за Бюджет 2026, но не чува аргументи, които да подкрепят тезите на критиците. Бюджет 2026 отразява всичко това, което се случи в България през последните 4 години в обществено-политическия живот, отразява политическото безвремие, липсата на политическа стабилност, липсата на редовно правителство, което да поеме отговорност за политиките, които предлага, коментира финансовият министър. По думите ѝ популизмът в публичните финанси е бил изключително голям и в Бюджет 2026 се вижда резултатът.
В отговор на критиките на опозицията, че този бюджет е с много високи разходи, с висок дълг, Теменужка Петкова каза, че всички те почиват на промени в законодателството. Всеки един разход в Закона за държавния бюджет за 2026 г. е на база действащото законодателство и на политиките и стандартите, заложени в последните години при управлението на публичните финанси, заяви тя. Финансовият министър допълни, че за да се пристъпи към промяна в политиките по отношение на различните сфери, трябва да се проведе много широк обществен дебат с участието на всички заинтересовани страни.
Теменужка Петкова цитира анализ на Министерството на финансите, фокусиран върху разходите в две основни пера - за персонал и за социални и здравноосигурителни плащания, в това число пенсии. Според анализа за периода от 2022 година до настоящия момент ръстът в тези разходи е 33,81 милиарда лева. Според Петкова увеличаването на заплатите и пенсиите трябва да се случва през развитието на икономиката, тогава когато са налице икономически предпоставки за това.
Министър Петкова изрази съжалението си, че в рамките на тристранния съвет не се е състоял диалог с бизнеса, защото той е бил възможност да се изяснят много от въпросите на бизнеса.
По отношение на увеличаването на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с два процентни пункта, финансовият министър подчерта, че тя е била увеличавана за последен път с един процентен пункт през 2018 година. Тогава разходите за пенсии са били 9 милиарда лева спрямо 24 милиарда към настоящия момент, а трансферът от бюджета, необходим, за да бъдат изплатени освен пенсиите и всички останали обезщетения, тогава е бил 4 милиарда,  към днешна дата е 12,1 милиарда лева, посочи Петкова. Тя допълни, че при влизането в еврозоната България трябва да има устойчиви публични финанси и пенсионна система, а целта на тази мярка е свързана именно с това.
По думите на министър Петкова въвеждането на еврото у нас няма нищо общо с повишаването на цените. Тя каза, че Националната агенция за приходите (НАП) извършва 258 проверки в търговски обекти, свързани именно с това доколко обосновани са цените и доколко обосновани са увеличенията на цените. Установени са 65 случая, в които е налице необосновано покачване на цените на определени стоки. До момента извършените от НАП проверки, свързани със спазване на Закона за въвеждане на еврото, са над 8000.
На финала Теменужка Петкова коментира, че според нея Румен Спецов е най-подходящият човек за поста особен управител на „Лукойл“. Този пост не трябва да се заема от човек, който е инженер или разбира от самата технология, свързана с работата на рафинерията. Тук е необходимо да се взимат управленски решения, свързани с управлението на сложни и финансови процеси, подчерта тя.