Експертите се позовават на данни от първите седмици на януари за прехода към еврото у нас, като отчитат, че процесът на обмяна на банкноти и монети протича по план - към 16 януари 2026 г. около 60 процента от левовете в наличност са изтеглени от обращение. От Съвета отчитат още, че периодът на двойно обращение на лев и евро е започнал без съществени затруднения, припомняйки, че до 31 януари гражданите и бизнесът могат да извършват плащания и в двете валути, като търговците са длъжни да приемат левове без ограничения. Според други данни, цитирани в анализа, над 96 процента от банкоматите са издавали евробанкноти още от 1 януари, а останалите се пренастройват в рамките на една-две седмици. Цените се обозначават задължително в двете валути до 31 август 2026 г., а контролните органи осъществяват засилен мониторинг, като делът на подадените оплаквания за нарушения е под 0,5 процента от общия брой търговски обекти, отбелязват от Съвета, добавяйки, че санкциите при установени нарушения достигат до 100 000 евро. Те припомнят още, че фиксираният валутен курс остава непроменен - 1 EUR = 1,95583 BGN.
Наличните факти и индикатори потвърждават, че преходът към еврото от 1 януари 2026 г. протича спокойно и организирано. Общата картина сочи висока степен на институционална готовност и ефективно управление на процеса, гласи изводът в анализа на Фискалния съвет.
Опитът на държавите, които вече са въвели еврото, показва, че в първите седмици и месеци обичайно се наблюдават ограничени технически затруднения (например при настройка на ПОС терминали, банкомати и касови системи), без сериозни смущения за икономиката и ежедневието на гражданите, посочват още от Фискалния съвет.
Отбелязвайки, че приемането на еврото в България е ключов етап, с който се завършва процесът на пълна европейска интеграция на страната, от Фискалния съвет добавят, че преходът се осъществява при благоприятни изходни условия. Сред тях са, че България влиза в еврозоната от позицията на дългогодишен паричен съвет (валутен борд) с фиксиран курс, което означава, че на практика не настъпва съществена промяна в режима на паричната политика и валутния риск, за разлика от държави с плаващ валутен курс, пише в анализа. Друго благоприятно условие е, че приемаме еврото при едно от най-ниските равнища на държавен дълг в ЕС, което поставя страната във фискално по-стабилна позиция в сравнение с редица новоприсъединили се към еврозоната държави, както и че това става след продължителна и координирана подготовка от страна на БНБ, търговските банки, търговските вериги и ключовите институции с цел осигуряване на безпроблемен технически и организационен преход.