Преходът в евро на националната тол системата е преминал без затруднения още в първите часове на 2026 г., отчете директорът ѝ Олег Асенов

В Националната тол система не са отчетени затруднения след 1 януари, когато България се присъедини към еврозоната. По гранично-контролно-пропускателните пунктове беше създадена организация, на практика не е прекъсвало издаването на различни видове превозни документи — винетки, маршрутни карти, в брой, каза директорът на Националното тол управление проф. Олег Асенов в предаването "Тази събота и неделя" на бТВ.
Той съобщи, че първата маршрутна карта е била закупена с банкова карта в 12:55 ч. на 1 януари, изцяло по график. Така че смятам, че сме създали добра организация и хората нямаха проблеми в новогодишната нощ с пътното таксуване, обобщи Асенов.
Той напомни, че от 3 февруари вече ще има и еднодневна винетка на цена 4,06 евро. През 2025 г. от винетни такси приходите са били 330 милиона лева, а 671 милиона лева са били постъпленията от такси на автомобили над 3,5 тона, каза проф. Асенов. Общо приходите към момента от тол системата са 1 милиард и 32 милиона лева, като към тях добавяме приходите от различни видове компенсаторни механизми — максимален тол и компенсаторни такси, и още приходи има, които в момента ги обобщаваме, допълни той.
Проф. Асенов напомни, че тол таксите от 1 март се увеличават с въвеждането на така наречената допълнителна компонента за въглеродни емисии. В пари това означава, че ще бъдат увеличени средно с около 30 процента таксите за пътни превозни средства, като това увеличение е максимално за емисионно най-замърсяващите, докато например Евро 6, както и автомобилите, произведени след 1 юли 2019 г., ще ползват отстъпки от тази такса — така наречените емисионни класове, обясни проф. Асенов. За електрически превозни средства няма да има такава такса, а другите, които са с ниски емисии, таксата е минимална и увеличението е между 3 до 5 процента, допълни той. По думите му идеята на реформата, която тече в Европейския съюз от 2024 г., е подмяна на автопарка — първо с нови тежкотоварни автомобили и второ — постигане на траектория на намаляване на въглеродните емисии не по-малко от 2,5 на сто на годишна база с идеята 2030 г. да стигнем намаление с повече от 15 на сто.
Според проф. Асенов ефектът от засичането на средна скорост е, че в участъците, където има такъв контрол, е постигнато значително намаляване на пътните превозни средства, които се движат с по-висока от разрешената скорост. Той съобщи, че има техническа готовност за повече от 2500 километра да бъде мерена средната скорост при сегашни 1100 км и допълни, че се работи  за допълване на сегашни 69 отсечки с още поне 50 през тази година
Проф. Асенов изрази надежда от пролетта тол камерите да контролират и за движение на камиони в изпреварващата лента.