Преобладаващата низходяща тенденция на европейските цени на едро на енергията е отстъпила място на по-смесена и нестабилна динамика, сочи анализ

Анализът на европейските цени на едро на енергията за периода на 2024 и 2025 г. показва, че преобладаващата низходяща тенденция от последните години е отстъпила място на по-смесена и нестабилна динамика. Основни причини за това се оказаха климатичните условия и геополитическите събития, които се утвърдиха като решаващи фактори за поведението на пазара. Това сочи анализът на швейцарската енергийна компания "Акспо Груп" (Axpo Group), изготвен от Анди Зомер.
Той посочва, че първите признаци на тази промяна се появиха още в началото на 2025 г., когато необичайно безветрената зима в Централна и Западна Европа доведе до по-ниско производство на вятърна енергия. А заедно със студените вълни, това доведе до увеличаване на зависимостта от електроенергия, произведена от въглища и природен газ. Последваха ускорени изпомпвания от газовите хранилища, което предизвика поскъпване на краткосрочните газови договори и възобнови спекулациите за евентуална нормативна намеса през следващото лято на фона на строгите изисквания за зимни запаси. Това поскъпване обаче се оказа краткотрайно. Опасенията за възможно възобновяване на доставките на руски тръбопроводен газ в контекста на променящите се отношения между САЩ и Русия, съчетани със сигнали от регулаторите за по-голяма гъвкавост, а впоследствие - и за облекчаване на целите за газовите запаси, доведоха до рязка корекция на цените. Междувременно слабото търсене на газ в Азия след топлата зима доведе до значителен спад на китайския внос на втечнен природен газ - с около 22 на сто през първата половина на 2025 г. В същото време нови източници за доставка на втечнен природен газ, включително американският терминал "Плакмайнс" (Plaquemines), увеличиха глобалното предлагане. Всички тези фактори засилиха мечата пазарна нагласа към края на 2025 г., въпреки че европейските газови хранилища не успяха да се запълнят в достатъчна степен преди зимата на 2026 г., посочва Зомер.
Според него пазарите на електроенергия бяха значително повлияни от метеорологичните условия на фона на продължаващото присъединяване на възобновяеми енергийни източници. Производството на слънчева енергия се увеличи с около 20 на сто, докато делът на вятърната енергия спадна под нивата от 2024 г. въпреки увеличаването на инсталираните мощности. Това се дължеше на трайните условия на слаб вятър, особено през първата половина на годината. Производството от водноелектрически централи намаля на годишна база след рекордните нива, отбелязани през 2024 г. Производството на ядрена енергия във Франция се възстанови до около 370 тераватчаса - най-високото равнище от 2019 г. досега, благодарение на по-големия брой работещи реактори въпреки по-гъвкавия режим на работа. Това обаче не успя да компенсира по-ниските нива на производство в Швеция, Великобритания, Швейцария и Белгия, което остави общото производство на ядрена енергия в Европа малко под нивата от 2024 г. Търсенето на електроенергия се повиши едва с 0,5 на сто на годишна база, ограничено от продължаващия натиск върху промишлеността, предизвикан от глобалната конкуренция и високите енергийни разходи. Това принуди европейските правителства да въведат мерки за ограничаване на цените на електроенергията, които все пак нараснаха на повечето европейски пазари в сравнение с предходната година, е отбелязано в анализа.
Въпреки слабите като цяло макроикономически условия емисиите от електроенергийния сектор почти не отбелязаха никаква промяна. В същото време по-ниските обеми на безплатно разпределение на квоти и на обемите, предлагани на търгове, доведоха до дефицит от 40-50 млн. тона на пазара на въглеродни емисии в ЕС. Дефицитът изтласка цените на квотите за емисии по схемата на ЕС (EUA) с над 20 евро за тон въглероден диоксид над нивата от 2024 г. и частично компенсира по-ниските цени на газа. Това допълнително подкопа рентабилността на производството от въглища и лигнитни въглища, които през 2025 г. станаха до голяма степен неконкурентоспособни, въпреки че цените на въглищата спаднаха с над 23 долара/тон на фона на слабо търсене, особено от Китай. Докато закриването на въглищни и лигнитни мощности продължава в цяла Европа, в края на 2025 г. Германия даде сигнал, че може временно да постави на пауза по-нататъшното закриване на мощности, докато не бъдат въведени около 10 GW нови газови мощности, смята Зомер.
В геополитически аспект военните действия на САЩ срещу Иран в средата на годината, ескалиращото напрежение около Израел, засилващата се търговска война, водена от САЩ  и продължаващите удари по енергийна инфраструктура, свързани с конфликта между Русия и Украйна, нарушиха глобалните вериги за доставки на суровини и повишиха рисковете за предлагането. Към края на 2025 г. засиленото присъствие на американския флот край Венецуела доведе до отстраняването на президента Мадуро от власт, но наличието на значителни глобални резерви ограничи дългосрочното въздействие върху пазарите, е подчертано в анализа, като Зомер допълва, че и през 2026 г. геополитическите събития вероятно ще продължат да оказват решаващо влияние върху европейските енергийни пазари.
Продължаващото напрежение между Русия и Украйна, както и подновените геополитически сигнали от страна на САЩ, включително възможни мита за страни, търгуващи с Иран, могат да нарушат глобалните търговски потоци, особено по отношение на Китай и Индия. По отношение на горивата Европа ще трябва да балансира рисковете от ниски нива на газови запаси със своевременни нови доставки на втечнен природен газ и слабо търсене в Азия, докато намаляващото предлагане на въглеродни квоти се очаква да повиши цените на квотите за емисии по схемата на ЕС (EUA) по-близо до разходите за декарбонизация - вероятно над 100 евро за тон въглероден диоксид, предупреждава Зомер.
Според него се очаква френското ядрено производство и новите възобновяеми мощности да запазят силните си позиции и, заедно с по-ниските цени на газа, да оказват натиск върху спот цените на електроенергията, особено в Западна Европа. Същевременно, продължаващият ръст на соларните мощности вероятно ще увеличи броя на часовете с отрицателни цени, но разширяването на системите за съхранение на енергия може да ограничи мащаба на тези спадове. В Източна Европа цените на електроенергията следва да бъдат подкрепени от по-високите цени на въглеродните емисии и от по-ниския внос от страни извън ЕС поради разходите, свързани с Механизма за въглеродна корекция на границите (CBAM). Но все пак се очаква този ефект да бъде по-ограничен след преминаването към по-общ, базиран на електроенергийната мрежа подход за оценка на емисиите, е посочено в анализа.