За периода от 2005 до 2016 г. инвестициите, свързани с изменението на климата, остават относително стабилни, като делът им от БВП през всяка от годините варира около 0,5 на сто. Следва забележима възходяща тенденция, а през 2021 г. инвестиции са отбелязали максимум от 0,64 на сто от БВП на ЕС.
През 2022 г. и 2023 г. инвестициите в смекчаване на изменението на климата леко са намалели до съответно 0,56 и 0,55 на сто от БВП на Съюза.
Частните инвестиции в климатични мерки са най-високи в Литва и Дания
През 2023 г. Литва и Дания са регистрирали най-висок дял на частни инвестиции в смекчаване на изменението на климата - съответно с 1,47 и 1,46 на сто от БВП. Сред членките на ЕС с най-голям дял на частни инвестиции в екологични мерки се нареждат още Латвия с 1,17 на сто и Швеция с 1,16 на сто от БВП.
Във всички останали страни от ЕС тези инвестиции са представлявали под 1 на сто от БВП през 2023 г.
Най-нисък дял на частни инвестиции в смекчаване на изменението на климата в ЕС са отчели Кипър и Ирландия със съответно 0,06 и 0,09 на сто от БВП.
Данните на Евростат сочат, че през 2023 г. частните инвестиции в мерки за смекчаване на изменението на климата в България намаляват до 0,28 на сто от БВП на страната спрямо 0,31 на сто през 2022 г. Това е най-ниското им ниво, откакто има налични данни в базата на Евростат - от 2005 година. Тогава те са възлизали на 1,8 на сто от българския БВП, което е представлявало максимум за периода, а в номинално изражение са били 432,47 милиона евро.
През 2023 г. частните инвестиции в мерки за смекчаване на изменението на климата в България са възлизали на 260,89 милиона евро.