Търговията на Софийската стокова борса (ССБ) през миналата година е рекордна от нейното създаване - достига 845 млн. лева (844 574 105,34 лв.) при 433 млн. лв. за 2023 г., което е увеличение с около 95 на сто на годишна база, съобщи в интервю за БТА Васил Симов, главен изпълнителен директор на ССБ. Обикновено годишните обороти на ССБ са 400-600 млн. лева.
"Хубавото е, че този оборот става по време на сложната обстановка в България и в чужбина. Става при многото избори и липсата на редовно правителство, по време на войните в Украйна и в Близкия изток, както и при треперенето след президентските избори в САЩ, когато цяла Европа замира и не знае какво да прави. В тази обстановка борсите по света рязко намаляват обемите си и търговците са пасивни. Точно в тази 2024 година, когато ние бяхме настроени да ни е тежко и да няма много търговия, ние постигнахме този много добър резултат", каза Васил Симов.
През 2024 г. се поддържа тенденцията на все повече на брой пазарни субекти, които предпочитат борсата за реализиране на своите покупко-продажби като високо организиран, силно гарантиран и бързоликвиден открит пазар, отчитат от ССБ.
През 2024 година Софийската стокова борса даде старт и на електронната търговия. За света това е нормален начин за търгуване. При нас дълги години имаше само присъствени търгове, но ние успяхме да създадем наша собствена система за търговия, която помага на брокерите дистанционно да внасят оферти и да сключват сделки, запазвайки обаче и присъствената търговия, отчете Васил Симов.
Важен акцент в работата на Софийската стокова борса е следенето на движението на цените, посочи Васил Симов. Тенденциите в цените на борсовите зърнени стоки са разнопосочни. Най-много е поскъпнал слънчогледът, в по-малко степен царевицата, почти без промяна е пшеницата, а най-поевтинялата стока е захарта.
Царевицата е основна зърнена култура и борсова стока. Годишно в света се се произвеждат над 1,2 млрд. тона царевица. При нея има ясна тенденция за повишаване на цената. Причината е, че в САЩ, които са най-големият производител на пшеница в света, имаше периоди на засушаване и на компрометиране на реколтата. На годишна база цената на царевицата скочи между 6 и 16 процента, защото големият маркетмейкър на тази стока е САЩ, където тя се повиши с 6 процента - от 214 долара за тон, на 221 долара за тон в началото на тази година. Във Франция царевицата поскъпва само с един процент от 204 долара за тон на 216 долара за тон без данъци. За една година цената на царевицата в Украйна се покачи с 16 на сто - от 185 долара за тон на 216 долара за тон, каквато е цената във Франция.
При пшеницата ситуацията е по-различна, посочи Васил Симов. В САЩ поевтинява с 10 на сто до 230 долара за тон, във Франция и в България стойностите се запазват около 240 долара за тон. Цената в България се вдига с 4 процента от януари 2024 г. към началото на 2025 година, но през годината имаше флуктуации. Винаги преди жътва цената на зърното се повишава и след това, с натрупването на стока, цената пада. Освен това по-качествената пшеница е с по-висока цена. Има значение и мястото на доставка. Така че през годината цената на пшеницата у нас се колебаеше, но като тенденция в света, тя си остана почти същата, каза Васил Симов.
Цената на хляба се връща в нейната нормалност и е естествено, че тя ще скочи с тези 20 процента, каза той на въпрос на БТА за връщането на ставката от ДДС на 20 процента от началото на годината. Нека си спомним, че когато ставката на ДДС падна от 20 на сто на 0 на сто, хлябът не поевтиня. Цената падна малко само за една-две седмици, каза Симов. Тогава това беше добра стъпка на правителството за облекчение на производителите по време на ковид кризата. Сега сме се върнали в нормалността и ковидът е зад гърба ни и не се знае коя стока е най-важната, за да бъде с намалено ДДС. Трябва да се види дали за хората не са по-важни сиренето, млякото, месото, детските дрехи и учебници, каза Симов. Иначе предпоставки за по-скъп хляб няма, защото пшеницата и по света, и в България практически не поскъпна. Повиши се цената на електроенергията, горивата и се вдигна минималната работна заплата, но не цената на пшеницата, подчерта той.
При маслодайния слънчоглед има още по-голямо поскъпване от това на царевицата, защото са компрометирани най-големите производители на слънчоглед в света - Русия и Украйна. Ние в България запазваме реколта от 1,8 млн. тона, която е предостатъчно за нашите заводи (маслобойни) за производство на олио. В България цената на слънчогледа се покачи от 700 лева на тон в началото на 2024 година и достигна над 1050 лева за тон. Цената при нас се променя по същия начин, както в целия Черноморски регион, каза Десислава Иванова, изпълнителен директор на Софийската стокова борса.
На борсата в Ротердам, където се търгува суровото нерафинирано олио, то покачи цената си с 23 процента – от 935 долара за тон в началото на 2024 година до 1210 долара за тон сега.
Слабите реколти от слънчогледово семе в Украйна, Русия и ЕС, рязкото поскъпване на палмовото масло и подкрепата на геополитическия фактор повлияха за запазване на възходящия тренд при цените на слънчогледовото семе и слънчогледовото масло в Евросъюза и Черноморския регион през втората половина 2024 г., отчита Софийската стокова борса.
Според последната прогноза на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) добивът от слънчоглед в Украйна през 2024/25 г. ще спадне с 3 млн. т в сравнение с предходния сезон – до 12,5 милиона тона, но според данните на Министерството на аграрната политика към края на ноември в страната, при реколтирани 97 на сто от площите, производството на маслодайната култура възлезе само на 9,96 млн. т. Тези дни USDA сведе прогнозата за производството на слънчогледово семе в ЕС до 9,43 милиона тона, в сравнение с 10,13 милиона тона произведени през миналата година, пишат от ССБ. Прогнозата на Европейската комисия обаче е само 8,1 милиона тона, което е най-ниският показател от 2015 г., и то въпреки увеличението на посевните площи, информират от Софийската стокова борса.
Прогнозата за Украйна е благоприятна, благодарение на разширяването на посевните площи реколтата от пшеница в страната може да се увеличи до 25 млн. т през следващата година, в сравнение с 22 млн. т очаквани за текущия сезон. В първата официална прогноза за следващата година се посочва, че засадените площи може да достигнат 5 милиона хектара през 2025 г. спрямо 4,6 милиона през 2024 г.
Износът на зърнени храни от Украйна по данни на Държавната митническа служба през периода 1 юли - 6 декември 2024 г. възлезе на 18,86 млн. т, което е с 37,5 на сто повече в сравнение със същия период на предходния сезон (13,72 млн. т). Износът на пшеница към края на ноември достигна 9,08 млн. т, с 50 на сто повече от миналогодишния обем за същия период (6,06 млн. т).
В тази динамична 2024 година петролът се оказа най-спокойната стока. Годината започна при цена 77 долара за барел (един барел е близо 160 литра) и приключи при същата стойност. Последните няколко месеца цената на петрола се колебаеше около 70 - 75 долара за барел, което на фона на сложната международна обстановка беше приятна изненада. В момента имаме цени на горивата по-ниски от януари миналата година, макар че те поскъпнаха с 2-3 стотинки спрямо декември 2024 година, но тук причината е поскъпването на долара. Ние не можем да влияем на цената на горивата, тя се формира от световните пазари, каза Васил Симов.
На ССБ през изминалата година най-много от групата на течните горива се търгуваше дизеловото гориво. В началото на годината се сключваха сделки на нива от 2102 - 2250,лв. на хил. литра без ДДС, а в края на годината достигнаха нива от 2108,33 лв. на хил. л без ДДС, или около 5 на сто намаление на цената.
Активно се търгуваха различни видове бензин (А95Н, А98Н, А100Н). Цените, на които се сключваха борсови договори за бензин А95Н в началото на годината, са от 2150 - 2240 лв. на хил. литра без ДДС, а в края на годината в диапазон от 2010 - 2140 лв. на хил. л без ДДС, като поевтиняването също е от 5 на сто.
Голям брой сделки се сключиха и за газьол за отопление, като в началото на годината ценовият диапазон варираше от 1918 до 2088 лв. на хил. л без ДДС, а в края на годината от 1840 - 1986,32 лв. за хил. л без ДДС. Спадът на годишна база и тук е около 5 на сто.
Сключиха се множество сделки и за газ пропан бутан, като в началото на годината сделките бях в диапазон от 950 - 1033,33 лв. на хил. л, а в края на годината сделките са в диапазон от 1040 - 1120 лв. на хил. л, което е увеличение с 8 на сто.
От няколко години Софийската стокова борса има индекс на цените на горивата или така наречената Базисна борсова цена (ББЦ). Горивата, за които се прави ББЦ, са бензин, дизел, пропан бутан и газьол. Индексът се движи на база на последните десет сключени сделки със съответното гориво. По принцип в борсите в света индексите на цените се формират на база на сключените сделки, а не на желанието на търговците, уточни Симов. Информацията за ББЦ за членовете на ССБ и за брокерите е достъпна безплатно, а останалите може да я получат срещу такса. При другите борсови стоки сделките са периодични, а при горивата всяка седмица има сделки и затова, да не олекваме, сме се концентрирали върху тях, каза Симов.
Обществените поръчки си остават двигател на търговията на борсата. Но в тях само половината са държавните и общинските структури. Другите са частните фирми, които почват да правят и сделки помежду си, каза Симов.
Електронната система за търговия на Софийската стокова борса започна да се осъвременява от няколко години. Вече правим дистанционни сесии и хората са доволни, макар че има носталгия в брокерите по живия контакт, каза Тома Томов, директор дирекция "Търговия и анализи" в ССБ. Брокерите дори идват с лаптопите в ССБ, за да търгуват електронно.
Предизвикателството пред електронната търговия на ССБ, е че се търгуват строго индивидуални оферти, не са стандартизирани и всичко това трябва да е онлайн и да е разбираемо за търговците, каза Тома Томов. Предизвикателството пред въвеждането на електронната търговия беше и промяна в правилника на ССБ, което мина през одобрението на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, каза Васил Симов. Системата за онлайн търговия е собственост на ССБ, посочи той.
Според прогнозите на Световния съвет по зърното през 2025 година ЕС и САЩ ще са с по-слаба реколта на царевица и тенденцията за повишаване на цената на царевицата може би ще се запази при равни други условия, каза Васил Симов. Царевицата е есенна култура, събира се през септември-октомври, важно е как ще се засее, какво ще се ожъне и има много време за реалното изпълнение на тази прогноза на Световния съвет по зърното, каза Симов.
При пшеницата се очаква добър добив в България. При нас той редовно е 6,5 - 6,6 млн. тона годишно, което е три пъти повече от нужното и затова няма основание цената на пшеницата да се вдига, каза Васил Симов.
В България очакваме реколта от 1,8 – 1,9 млн. тона слънчоглед, макар да сме имали и реколта повече от 2,2 млн. тона годишно, каза Васил Симов. Реколтата на слънчоглед пада между 10 и 16 процента. Нашите мощности за производство на олио в България са по-големи и се нуждаят от внос, който се правеше най-вече от Украйна. Българското олио се изнася и най-големите му потребители са в нашия регион - Румъния и Украйна, донякъде Полша и Словакия.
На годишна база захарта в България поевтинява с 11 процента, като през януари миналата година се е продавало по 1,90 лева за килограм без ДДС, при 1,69 лева сега, съобщи Десислава Иванова, изпълнителен директор на Софийската стокова борса.
За година оризът поскъпва с 6 процента - от 2,66 лв./кг без ДДС до 2,83 лв./кг. Брашното също поскъпва на годишна база с 11 на сто - от 1,08 лв./кг през януари 2024 г. до 1,20 лева за килограм сега. За една година цената на олиото скача с 23 на сто - от 2,23 лв. за литър без ДДС на 2,82 лева за литър в началото на тази година.
Сделките с метали формират около 31 млн. лв. оборот на ССБ. Цената на скрап от черни метали се движеше в диапазона 210 - 510 лв./тон. През годината се сключиха множество сделки за отпадъци от алуминий в диапазон 1400 - 1690 лв./тон, за отпадъци от мед - 8000 - 9000 лв./тон, за скрап от олово в диапазон 800 - 1400 лв./тон и други.
През 2024 г. цените на цветните метали на представителния борсов пазар "London metal exchange" отбелязаха повишение както следва: цената на калая бележи увеличение от 16 на сто на годишна база, от 25 974,69 до 30 147,74 долара за тон. Увеличават се и цените на мед и цинк, съответно с 8 и 11 на сто. Цената на оловото се понижи с 3 на сто, от 2138,19 до 2072,15 долара за тон. Цената на никела намалява с 22 на сто до почти 16 700 долара за тон.