Сумата е сходна с отчетената през 2024 г., когато са върнати около 53,2 млн. марки, но по-ниска спрямо 2023 г., когато обменените средства възлизаха на 58 млн. марки. Членът на управителния съвет на Бундесбанк Буркхард Балц коментира, че вероятно е отминал т.нар. ефект на наваксване, наблюдаван в годините след пандемията.
По данни на банката старите банкноти и монети най-често се появяват при наследства или като случайни находки при покупка на стари имоти. В други случаи те са били съхранявани дълги години по носталгични причини и впоследствие са обменяни. През изминалата година клиент е предал няколко банкноти от 5 марки с ръкописни посвещения, датирани от 2000 и 2001 г., чийто произход и контекст остават неизвестни.
Бундесбанк допуска, че част от германските марки никога няма да бъдат върнати – или защото са попаднали в колекционерски сбирки, или защото са изнесени в чужбина от почитатели на бившата национална валута.
Към края на декември 2025 г., 24 години след въвеждането на еврото, извън банковата система остават над 162 млн. банкноти и повече от 23 млрд. монети в германски марки. Общата им стойност надхвърля 12,1 млрд. марки, или около 6,2 млрд. евро. Малко над половината от тази сума се състои от монети (6,52 млрд. марки), а останалата част – от банкноти (5,61 млрд. марки).
Германските марки могат да се обменят безплатно във всички 31 клона на Бундесбанк или по пощата чрез клона ѝ в Майнц. Обменният курс е фиксиран при въвеждането на еврото – 1 евро за 1,95583 германски марки (какъвто е и фиксираният курс на лева, б. ред.).
Германия е сред седемте държави в еврозоната, в които обмяната на банкноти и монети от старата национална валута в евро е безсрочна. Същото важи за Австрия, Ирландия, Естония, Латвия, Литва и България. В Белгия, Хърватия, Люксембург, Словения и Словакия без ограничение във времето се обменят само банкноти, но не и монети. В останалите страни от еврозоната тази възможност вече е прекратена.
Германската марка беше законно платежно средство от 21 юни 1948 г. до края на 2001 г., като първоначално се използваше в западните окупационни зони и Федерална република Германия (бившата Западна Германия, б. ред.), а впоследствие, след обединението – в цялата Федерална република Германия.