Президентът Тръмп може да използва международната помощ като инструмент за натиск върху 47 африкански правителства, според анализ

Политиката "Америка на първо място" на президента Доналд Тръмп поставя под заплаха международната помощ от САЩ, особено за региони като Субсахарска Африка, и засяга Агенцията за международно развитие (USAID). От "Кофас" (Coface) прогнозират в разпространен до медиите свой анализ, че тези промени могат да доведат до сериозни икономически последици. Международната помощ на САЩ достига 68 милиарда долара през 2023 г. (или 0,24 процента от БВП). САЩ са най-големият източник на чуждестранна помощ като номинална стойност в света, но изостават от няколко европейски държави, Канада и Япония, по отношение на дял на тази помощ от БВП.
От "Кофас" смятат, че има голяма вероятност президентът Тръмп да използва предоставяната помощ като средство за натиск върху 47 африкански правителства, предвид че субсахарска Африка е регионът, който е сред най-големите получатели на средства по линия на USAID. В този процес удължаването на Закона за растеж и възможности в Африка (AGOA), който изтича през септември 2025 г., може да бъде използвано като разменна монета, допускат от компанията. 
Много африкански икономики държат на безмитния достъп до американския пазар, особено в текстилната индустрия. Тази политика би могла да навреди на най-слабо развитите страни, които разчитат на по-високи мита за защита на местната индустрия. Сред най-уязвимите са Южна Африка, Нигерия, Гана, Нигер, Либерия и Того. 
След като Тръмп замрази двустранната помощ, държавният секретар Марко Рубио отказа да участва в срещата на Г-20 в Йоханесбург. Вашингтон е обезпокоен от новоприетият Закон за отчуждаване, който позволява на правителството на Република Южна Африка да конфискува земеделска собственост на етническите малцинства в Африка без обезщетение. Китай може да се възползва от ситуацията, създадена от САЩ, и да увеличи помощта си за Африка. През септември 2024 г. президентът Си Цзинпин обеща 50 милиарда долара за Африка през следващите три години. Традиционно Китай не изисква политическа лоялност, което може да ограничи стремежа на САЩ да намалят чуждестранната помощ, предполагат още в своя анализ от "Кофас".
Агенцията е обект на критики от президента Тръмп и Илон Мъск, който оглави новосъздадената служба за правителствена ефективност (DOGE), като част от усилията им за орязване на федералното правителство. Те обвиняват USAID в прокарване на "либерална програма". Президентът Тръмп дори заяви, че тя се ръководи от "радикални фанатици", припомнят от "Кофас". 
Субсахарска Африка беше вторият по големина получател на средства от USAID, като през 2023 г. усвои 40 процента от бюджета на агенцията. Ако се изключи помощта за Украйна, делът на Африка нараства до 69 процента. Макар помощта да представлява само 0,8 на сто от регионалния БВП, в десет държави на юг от Сахара тази помощ представлява най-малко 2 процента от БВП. 
Въпреки че първоначалното решение за замразяване беше частично отменено от съда, от "Кофас" посочват, че тези действия могат да имат сериозни последици, като: 
-          Заплаха за хуманитарните и здравните програми. Основната част или 80 процента от разходите на USAID в Субсахарска Африка са насочени към здравеопазване и хуманитарна помощ и подлежат на изключения. Останалите 20 процента обаче бяха засегнати и могат да бъдат отменени или съкратени след приключване на 90-дневния преглед.
-          Повишен риск от социални и здравни кризи. Дори краткосрочното спиране на програмите увеличава риска от глад, разпространение на болести (като ХИВ в Южна Африка и ебола в Уганда) и разширяване на влиянието на джихадистки групировки (например в Сомалия). 
-          Оттеглянето на САЩ от Световната здравна организация (СЗО), като най-големият дарител с 15 процента от бюджета на СЗО, е риск за здравните програми. Фондацията "Гейтс" обаче може да увеличи своя принос.
-          Политическа нестабилност. Изтеглянето на помощта може да разклати доверието в африканските правителства и да създаде среда за разширяване на екстремистки организации. Рискът от военни преврати, които вече зачестяват в Западна и Централна Африка, също се увеличава.
Агенцията на САЩ за международно развитие USAID е създадена по заповед на президента Джон Ф. Кенеди през 1961 г., след приемането на Закона за чуждестранна помощ от Конгреса, имащ за цел да създаде агенция, която да наблюдава помощта за развиващите се страни. Първоначално USAID e част от Държавния департамент, но става независима изпълнителна агенция през 1998 г. 
В деня на встъпването си в длъжност (20 януари) президентът Тръмп подписва изпълнителна заповед за замразяване на чуждестранната помощ в рамките на 90 дни, за да прецени дали тя съответства на неговата политика "Америка на първо място". Изключение правят военната помощ за Египет и Израел, както и спешната хранителна помощ. 
Държавният секретар Марко Рубио, назначен от Тръмп, заяви, че USAID трябва да бъде приведена в съответствие с външната политика на САЩ и да бъде реорганизирана в сътрудничество с Конгреса. Илон Мъск, ръководител на Департамента по правителствена ефективност (DOGE), пък предложи агенцията да бъде закрита.
"Със сигурност тази мярка ще повлияе на българската среда и подкрепата, която сме получавали от САЩ за развитие на бизнеса в България. Ще станем по-неустойчиви на влияния, идващи от други държави", коментира Пламен Димитров, управител на "Кофас" за България.
Преди последните решения, USAID разполагаше с бюджет от 40 милиарда щатски долара (2023 г.) и оперираше в 60 държави с около 10 000 служители, две трети от които работят в чужбина. По-голямата част от дейностите на място обаче се изпълняваха от трети страни, добавят от "Кофас".