Присъединяването към еврозоната представлява стратегически щит на фона на глобалната икономическа несигурност, посочва управителят на БНБ Румен Радев в академична публикация

Присъединяването към еврозоната представлява за България както стратегически щит, така и възможност за институционално обновление в контекста на глобалната икономическа фрагментация и трайната несигурност. Тази теза защитава управителят на Българската народна банка Димитър Радев в публикация за 2-годишното академично списание "Bulgarian Journal of International Economics and Politics“, издавано на английски език от Университета за национално и световно стопанство.
Статията, озаглавена "Управление на структурната волатилност: Стратегическото управление на резервите на България и предстоящото членство в еврозоната“, изследва как структурната политическа и икономическа волатилност трансформира глобалната среда и какви са последствията за публичните инвеститори, с акцент върху предстоящото присъединяване на България към еврозоната.
Анализът аргументира, че приемането на еврото представлява не само стабилизиращ фактор, но и стратегическа необходимост на фона на засилващата се геополитическа и финансова фрагментация.
В този контекст, България предоставя специфичен случай на макроикономическа адаптация, при която предстоящото членство в еврозоната не е просто формален етап, а стратегически акт, съответстващ на структурните характеристики на съвременната среда, допълва Радев.
Според гуверньорa на БНБ, в съвременната икономическа система политическата и пазарна непредвидимост не е временно отклонение, а устойчива характеристика, която формира новата нормалност. В резултат на това фокусът следва да бъде върху институционална устойчивост, а не върху краткосрочно прогнозиране. 
България, като малка и силно отворена икономика, интегрирана в европейските производствени и търговски вериги, е изложена на външни макроикономически шокове. Макар прекият ѝ контакт с глобални търговски конфликти да е ограничен, вторичните ефекти през партньори като Германия са съществени, пише в статията, публикувана в превод на български език на сайта на БНБ.
Според анализа, в условията на повишена несигурност, стратегическото управление на валутните резерви от България демонстрира стабилност и адаптивност.
Режимът на валутен борд предопределя висока степен на концентрация – над 90 процента от резервите са деноминирани в евро, а останалата част – главно в злато. Подходът е консервативен, с инвестиции в краткосрочни инструменти с висок кредитен рейтинг (минимум AA–).
Присъединяването към еврозоната ще наложи стратегическо адаптиране. При въвеждането на еврото като национална валута, структурата на резервите следва да бъде диверсифицирана както по валута, така и по активи, посочва Радев.
Новият Закон за Българската народна банка ще даде възможност за понижаване на рейтинговия праг за допустими активи (от AA– на A–); разширяване на инвестиционния хоризонт с по-дългосрочни инструменти; въвеждане на нови активи – включително борсово търгувани фондове, при спазване на изискванията за риск и съответствие.
Целта е ясна: засилване на способността на институцията да управлява ликвидността, да защитава стойността на резервите и да отговаря ефективно на бъдещи системни предизвикателства, пише още в статията.
Очакваното членство на България в еврозоната е стратегически повратен момент, като то ще интегрира паричната политика в рамките на Европейската централна банка; ще засили макроикономическата стабилност и доверието в публичните институции; ще премахне риска от валутни несъответствия и ограничи спекулативния натиск; ще осигури достъп до институционални механизми за финансова стабилност като Европейския стабилизационен механизъм, отчита управителят на БНБ.
В условия на системна несигурност, членството в еврозоната предлага стабилизираща рамка и институционална котва, пише в анализа.
Дълбочината на глобалната икономическа фрагментация и трайната несигурност изискват адекватен институционален отговор. За България, присъединяването към еврозоната представлява както стратегически щит, така и възможност за институционално обновление, посочват Димитър Радев.
Рисковете няма да изчезнат, но ще бъдат управлявани от по-висока платформа на стабилност, доверие и координация.
Предстои период, който ще тества институционалната гъвкавост, стратегическата яснота и професионалната дисциплина. За Българската народна банка приоритетът остава непроменен: осигуряване на стабилност в настоящата рамка и подготовка за бъдеще, в което адаптивността и дългосрочната визия са системни изисквания, се посочва още в статията.