Продължаването на текущата фискална политика предполага вероятно увеличаване на данъчната тежест, сочи становище на Фискалния съвет

Продължаването на сегашната стратегия за значителното нарастване на текущите разходи и поддържането на максимално разрешен бюджетен дефицит от 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) би провокирало възникване на необходимостта от съществено повишаване на бюджетните приходи. Продължаването на тази фискална политика води до вероятното значително увеличение на данъчната тежест върху бизнеса и/или гражданите.
Това е един от изводите на Фискалния съвет в изготвено становище относно Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г., Годишния отчет за състоянието на държавния и държавногарантирания дълг към 31.12.2024 г. и Отчета за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2024 година.
От Фискалния съвет посочват, че резултат от провежданата фискална политика през 2024 г. е увеличението на държавния дълг - както абсолютно, така и като процент от БВП. Тази тенденция се задълбочава през 2025 г. Нивото на дълга спрямо БВП все още се запазва под ограничението от 60 на сто. Разхлабването на фискалната политика обуславя висок риск от ускорено повишаване на дълга през следващите години, поради което Фискалният съвет осъществява постоянен мониторинг, пише в становището.
Според институцията, нереалистичните очаквания за растежа на БВП за 2024 г., заложени в есенната прогноза на Министерството на финансите 2023 г., нямат съответствие с отчетените макроикономически данни. Наблюдават се съществени отклонения на отчетените стойности на основните макроикономически параметри спрямо първоначално планираните при приемането на бюджета за 2024 г.
Реалният растеж за съответната година е по-висок спрямо средния за еврозоната и ЕС, като това развитие създава подходящи условия за умерено рестриктивна фискална политика, които обаче не са използвани.
През 2024 г. се наблюдава постепенно забавяне на растежа на цените. Следва обаче да се подчертае, че инфлацията у нас изпреварва средните нива за ЕС и еврозоната, пише в становището. Фискалният съвет счита, че това в известна степен се дължи на разхлабването на фискалната политика – повишаване на разходи, генериране на дефицити и поемане на дълг, като тази тенденция продължи и през 2025 година.
При бюджетните разходи за 2024 г. делът на текущите разходи продължава да се увеличава. Те имат условно-постоянен характер (заплати, пенсии) за сметка на инвестиционните разходи. Това създава предпоставки за трайно повишаване на публичните разходи, поради което Фискалният съвет препоръчва преразглеждане на разходните политики като цяло - да се преразгледат ангажиментите за разходи за възнаграждения в публичния сектор. Това важи особено за индексациите на заплатите и пенсиите, които имат силно проциклично и проинфлационно въздействие. 
Преизпълнението на разходите за персонал през отчетната година с 12 на сто води до извършването на 2,2 млрд. лв. допълнителни разходи над одобрения размер от Народното събрание при приемането на бюджета. Възможно е да възникне извънредна необходимост от извършване на повече разходи, но в такъв случай следва да се предложи актуализация на бюджета или съответните структурни промени да бъдат одобрени от парламента, пише в становището.
След рекордното увеличение на приходите през 2021 и 2022 г. се наблюдава забавяне на растежа им през 2023 г. и 2024 г. Основна причина за отчетеното неизпълнение в приходната част на Консолидираната фискална програма (КФП) за 2024 г. се дължи на по-слабо изпълнение на някои от оперативните програми и на неполучени плащания по втори и трети транш от Плана за възстановяване и устойчивост, които всъщност не са постъпили и към днешна дата. Следва да се подчертае, че като дял от БВП приходите достигат 35,5 на сто - най-ниското равнище за последните 6 години. 
В предишните становища Фискалният съвет системно препоръчва по-задълбочен анализ относно неизпълнението на капиталовите разходи и предприемане на мерки за подобряване на тяхното планиране и изпълнение. 
Данните в предоставените за съгласуване документи показват, че са допуснати отклонения от изискванията на числовите фискални правила - по отношение на структурния баланс и по отношение на ръста на държавните разходи. Други две фискални правила (за салдата на сектор "Държавно управление" и по КФП) са спазени на ръба. Тези отклонения се дължат на провежданата експанзионистична и проциклична фискална политика, която си е поставила като средносрочна цел поддържането на максимално разрешен бюджетен дефицит от 3 на сто, без да отчита евентуалните рискове от неблагоприятни неочаквани събития. 
Това предпоставя съществени рискове за дългосрочната фискална устойчивост. Налице са съществени предизвикателствата пред фискалната консолидация поради значителното нарастване на текущите разходи с условно-постоянен характер, пише в становището.