Графитът за производство на батерии и редкоземните елементи, широко използвани в автомобилната индустрия и вятърната енергетика - критичните минерали са незаменими за редица сектори - от възобновяемите енергийни източници до полупроводниците, а производството и преработката им са все по-силно географски концентрирани въпреки неотдавнашните инициативи за увеличаване на доставчиците. Това обяви днес Международната агенция за енергията (МАЕ), представяйки най-новия си доклад за критично важните минерали, предаде Франс прес.
В средата на юни лидерите на страните от Г-7 - Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания, САЩ, както и Европейският съюз се ангажираха да работят „заедно“ за „намаляване на критичните зависимости“ от Китай, без да посочват страната поименно.
Добивната промишленост и металургията обаче са отрасли с дълги производствени цикли, а ефектите от предприетите мерки могат да се усетят едва след няколко години, още повече че инвестиционните разходи на големите минни компании са намалели с 9 на сто през 2025 г. след няколко години на растеж.
МАЕ отбелязва също, че „географската концентрация“ на веригите за доставки на тези ключови материали, особено при рафинирането, „се е увеличила допълнително“, като основният печеливш е Китай.
Концентрацията се увеличава и на етапа на добива: при пазарите на манган, никел или графит например „почти целият ръст на предлагането идва от водещия доставчик“.
Манганът се добива основно в Южна Африка и Габон, никелът - в Индонезия, а графитът - в Китай.
Тези материали „играят ключова роля при съхранението на енергия под формата на електричество в презареждаеми батерии“, обясняват авторите на доклада, публикуван в началото на юни.
Цените на критичните минерали са се повишили през 2025 г. и в началото на 2026 г., след като през предходните години са намалели, под влияние на силното търсене, обясняват от МАЕ.
Това се отнася най-вече за „стратегически второстепенни минерали“, търгувани в малки количества, но с важна роля в ключови вериги на стойността като енергетиката, авиацията, отбраната и изкуствения интелект.
МАЕ счита, че галият, магнитните редкоземни елементи, итрият, графитът, волфрамът, телурът, кобалтът и германият са сред материалите, които са „най-силно изложени на рискове за сигурността на доставките“. „Много от тях вече са обект на ограничения върху износа“, пише в доклада.
Китай обяви през октомври 2025 г. ограничения върху износа, включително на редкоземни елементи, като впоследствие ги замрази за срок от една година.
Ако тези мерки бъдат „прилагани изцяло“, те биха застрашили годишно производство на стойност 6,5 трилиона долара извън Китай, посочва МАЕ в днешното си комюнике.
Базираната в Париж организация все пак отчита подобрения, дължащи се на по-голямата държавна подкрепа за „разширяване и диверсификация на доставките на критични минерали“, като ангажиментите за държавно финансиране достигат 65 млрд. долара през 2025 г. - четири пъти повече спрямо две години по-рано.
Това се забелязва особено при редкоземните елементи, които се използват за производството на ключови магнити за офшорни вятърни турбини, гражданската и военната авиация, автомобилната индустрия и други сектори.
Организацията смята, че новите проекти, обявени по-специално в САЩ, трябва да намалят дела на Китай в световното рафиниране на редкоземни елементи от 90 на сто през 2023 г. до 85 на сто през 2025 г., а при реализиране на всички планирани проекти - до 70 на сто през 2035 година.