Производството на ядрена енергия в ЕС е нараснало с 4,8 на сто през 2024 г., в България делът ѝ е 40 на сто от общата генерирана електроенергия

През 2024 г. 12 страни от ЕС с производство на електроенергия от ядрени централи са генерирали 649 524 гигаватчаса електроенергия, което е увеличение с 4,8 на сто в сравнение с 2023 г., отчита Евростат. Това е втората поредна година на ръст след регистрирания през 2022 г. спад (609 255 гигаватчаса). Атомните електроцентрали са осигурили 23,3 на сто от общото производство на електроенергия в ЕС.
Най-големият производител на ядрена енергия в ЕС, Франция, е генерирала 58,6 на сто от ядрената енергия в блока (380 451 гигаватчаса). Испания се нарежда на второ място с 54 510 гигаватчаса (8,4 на сто), следвана от Швеция (50 665 гигаватчаса или 7,8 на сто) и Финландия (32 599 гигаватчаса или 5 на сто).
България е генерирала 15 777 гигаватчаса ядрена енергия през 2024 г.
В сравнение с 2023 г. производството на електроенергия от ядрени централи се е увеличило най-много във Франция (12,5 на сто), следвана от Швеция (4,5 на сто) и Словения (4,2 на сто). Останалите производители на ядрена електроенергия са отчели среден спад от 4 на сто, вариращ между -0,6 на сто в Словакия и -10,3 на сто в Нидерландия.
Германия е била вторият по големина производител в ЕС до 2021 г., преди да прекрати напълно ядреното производство през април 2023 г.
Най-зависимите от ядрена електроенергия страни през 2024 г. са били Франция (67,3 на сто от цялата произведена електроенергия) и Словакия (61,6 на сто). В Унгария, България, Белгия, Финландия и Чехия около 40 на сто от цялата произведена електроенергия е от атомни електроцентрали.  За сметка на това само 2,9 на сто от произведената електроенергия в Нидерландия е от атомни електроцентрали.