Производството на петрол в Казахстан е спаднало с около 6 на сто през декември, водено от спад на производството в голямото находище „Тенгиз“, след като атака с дрон от Украйна е повредила руския терминал за износ в Черно море, предаде Ройтерс, позовавайки се на източник от индустрията.
През последните месеци Киев засили атаките си срещу енергийната инфраструктура на Русия, като целта е да се намалят приходите от петрол на Москва, с което да бъдат отслабени водените военни действия в Украйна.
Атаката с дрон на 29 ноември на нефтения терминал „Южная Озереевка“, част от Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC), който обработва около 80 на сто от износа на казахстански петрол, е нарушила доставките както от Казахстан, така и от Русия, и предизвика критики от правителството в Астана.
Производството на петрол и газов кондензат в Казахстан, 12-ият по големина производител в света, е спаднало с 6 на сто през периода 1–28 декември спрямо средното за ноември ниво - до 1,93 милиона барела дневно.
Производството на находището „Тенгиз“ в Северозападен Казахстан на Каспийско море, е намаляло с 10 на сто до 719 800 барела дневно през същия период, посочва източникът.
Американският петролен гигант „Шеврон“ (Chevron), чието участие в разработването на находището бе одобрено от съветския лидер Михаил Горбачов през 1990 г., започна разширяване на „Тенгиз“ на стойност 48 милиарда долара през януари, припомня Ройтерс.
Целта бе да се увеличи производството до около 1 милион барела петролен еквивалент дневно, или малко под 1 на сто от световното производство, но ограниченията в износа забавиха постигането на тази цел.
Министерството на енергетиката на Казахстан и „Тенгизшевройл“ (Tengizchevroil), операторът на находището „Тенгиз“, не отговориха веднага на искане на Ройтерс за коментар.
Атаката с дрон през ноември доведе до най-слабия износ на Казахстан през Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC) за последните 14 месеца през декември.
Каспийския тръбопроводен консорциум е отправна точка за натоварване на петрол от находищата в Казахстан, експлоатирани от петролните гиганти „Шеврон“, „Ексън Мобил“ (Exxon Mobil), „Ени“ (Eni) и „Шел“ (Shell).
Износът на казахстански петрол чрез терминала е спаднал с 19 на сто през декември спрямо средното за ноември до 1,082 милиона барела на ден, като през него също така се изнасят и относително малки количества руски петрол, посочва източникът.
Казахстан е трябвало да пренасочи част от износа си на петрол към други маршрути, включително по тръбопровода „Баку-Тбилиси-Джейхан“.
Доставките на петрол по петролопровода „Атирау-Самара“, който е част от маршрута за износ към Германия, са се увеличили през декември с почти една четвърт спрямо ноември до 255 500 барела дневно, допълва източникът.
От 29 ноември Каспийският тръбопроводен консорциум функционира с само с терминала SPM-1, след като SPM-2 е изключен след атаката с дрон.
Третият терминал - SPM-3 е извън експлоатация от средата на ноември заради ремонтни поддържащи дейности, които са забавени заради лошо време. Обикновено две от съоръженията работят, докато третото е резервен вариант.