Промените в удължителния закон за бюджета бяха приети на второ четене от бюджетната комисия към парламента

Законопроектът за изменение и допълнение на т.нар. закон за удължителния бюджет бе приет днес на второ гласуване от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание. Заседанието бе водено от заместник-председателя на комисията Красимир Вълчев, тъй като председателя Делян Добрев отсъстваше.
В началото на заседанието служебният министър на финансите Георги Клисурски се обърна към членовете на комисията с призив удължителният закон да не се използва за прокарване на данъчни политики и политики по доходите, тъй като това поставя под риск стабилността на публичните финанси на страната. Той подчерта, че повечето предложения за изменения и допълнение на закона, вкарани между първо и второ четене, залагат допълнителни разходи без компенсиращи приходни механизми.
„В условията на удължителен бюджет това единствено и само увеличава дефицита“, каза Клисурски, призовавайки законопроектът да се приеме в максимално близък вариант до текстовете, внесени от служебния кабинет.
Тема на продължителен дебат, приключил с 15-минутна почивка за уточняване на различните позиции, се превърнаха исканията на Националното сдружение на общините в Република България общинските съвети да могат да надхвърлят разходите (след решение на общинския съвет за капиталовите разходи) за текущата година над размера на разходите за същия период от преходната година, като ги финансират включително и с налични средства от предходни години.
Внесеният законопроект от служебния кабинет предвижда кметовете на общините да могат да имат възможност да финансират разходи за местни дейности в размери, по-големи от разходите за същия период на предходната година, до размера на собствените приходи на общината за съответния период.
Между първо и второ четене имаше три предложения в посока допускането на общините да разходват средства от отминали период, внесени между първо и второ четене от ГЕРБ-СДС, „БСП-Обединена Левица“ и „ДПС-Ново начало“.
Служебният министър на финансите Георги Клисурски посочи, че и финансовото ведомство има свое предложение как общините да могат да финансират капиталовите си разходи, което бе припознато от ПП-ДБ и внесено между двете четения от тях.
След 15-минутна почивка депутатите се разбраха да приемат всички предложения в полза на общините с уточнението, че Министерство на финансите и сдружението на общините ще уточнят финална редакция на тези текстове, която да бъде разгледана на второ гласуване в пленарна зала от Народното събрание. Всички предложения получиха одобрение от комисията, с изключение на припознатото предложение на финансовото ведомство от ПП-ДБ.
 
Одобрение получи и предложение между първо и второ четене, внесено от Делян Добрев от ГЕРБ-СДС, което предвижда Министерски съвет да издаде държавни гаранции в размер на близо 91,9 млн. евро за финансиране на разширяването на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" във връзка с реализацията на Вертикалния газов коридор, който свързва България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова.
Комисията отхвърли предложение на Йордан Цонев от „ДПС-Ново начало“ Комисията по енергийно и водно регулиране да получи трансфер в размер на 6,5 млн. евро, който да служи за компенсиране на разходите, които биха имали потребители, искащи електромерите им да бъдат проверени за изрядност в контекста на сигналите за завишени сметки за електричество.
Одобрени бяха предложения на представители на „БСП-Обединена левица“, „ДПС-Ново начало“ и ГЕРБ-СДС предвиждащи обхвата на получаващите компенсации за покриване на разходите за електроенергия от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ да бъде разрешен „и за осветление на улици и площади“.
Одобрено бе и предложение, внесено между първо и второ четене от Мартин Димитров от ПП-ДБ, предвиждащо увеличаване на срока до края на 2026 година, в рамките на който всички семейни помощи по Закона за семейни помощи за деца се изплащат само под формата на средства.
Отхвърлени бяха предложения, внесени от Павела Митова и група народни представители от „Има такъв народ“, които предвиждаха намаляване на държавната субсидия на партиите за един получен глас до 1 лев, приравняване на минималния размер на заплатите на медицинските специалисти в размер до 125 на сто от средната заплата и изплащане на ежемесечни компенсации за подпомагане на редица сектори, сред които транспортния сектор, градския транспорт, детските градини, земеделския сектор и др. Заради високите цени на горивата.
Сред другите отвхрлени предложения на представителите на „Има такъв народ“ бяха увеличаване на прага за регистрация на фирмите по ДДС до 100 000 евро и увеличаване на прага на сумите, които могат да се разплащат в брой до 10 000 евро.
По повод множеството предложения, внесени между първо и второ четене, служебният финансов министър Георги Клисурски отново призова депутатите да оставят данъчната политика за редовен бюджет.
„В момента се случват предложения за нов редов бюджет в последните два дни на Народното събрание. Бих препоръчал по-скоро да се даде шанс на новото Народно събрание да изработи редовен бюджет“, каза той.
По предложение на Йордан Цонев от „ДПС-Ново начало“ бюджетната комисия одобри текстове, които предвиждат търговските банки у нас да получават от НАП чрез Информационната система за обмен на справочна и удостоверителна инфомрация (REGIX), данни от Регистъра на заетостта, както и данни за осигурените лица, включително лични данни и данъчна и осигурителна информация за целите на оценката на кредитоспособността.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. предвижда действието на т. нар. удължителен бюджет да продължи до приемането на редовен Закона за държавния бюджет за 2026 година. 
Сред другите основни промени в настоящия удължителен закон за бюджета е и възможността Министерският съвет да може да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер до 3,26 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ при условие за последваща ратификация.