Данните за България показват спад на промишленото производство от 8,6 на сто през януари на годишна база, което за втори пореден месец нарежда страната на трето място по този показател в ЕС. Към ноември миналата година България отчираше най-голям спад на промишленото производство за шест поредни месеца. По-голямо годишно понижение през януари тази година е регистрирано само в Люксембург (14,9 на сто) и Ирландия (13,1 на сто). В същото време най-високи годишни ръстове се наблюдават в Латвия (13,3 на сто), Дания (11,5 на сто) и Естония (5,9 на сто).
Индексът на промишлено производство у нас на календарно и сезонно изгладена база бележи стойност от 88,5 пункта през януари, при базова година 2021 г., което означава спад с 11,5 пункта спрямо средната стойност за 2021 г. Единствено Люксемург е с по-ниска абсолютна стойност (80,6 пункта).
При месечното сравнение по индустриални групи в еврозоната през януари производството на недълготрайни потребителски стоки намалява с 6 на сто, на капитални стоки – с 2,3 на сто, а на междинни стоки и на дълготрайни потребителски стоки – с по 1,9 на сто. Секторът на енергетиката бележи ръст от 4,7 на сто. В ЕС производството на недълготрайни потребителски стоки също се свива с 6 на сто, на капитални стоки – с 2,3 на сто, на дълготрайни потребителски стоки – с 1,9 на сто, на междинни стоки – с 2,0 на сто, а енергийният сектор нараства с 4,2 на сто.
Най-големите месечни спадове сред държавите членки са регистрирани в Ирландия (9,8 на сто), Люксембург (4,3 на сто) и Швеция (4,1 на сто). Най-високи месечни увеличения се наблюдават в Португалия (4,2 на сто), Латвия (3,3 на сто) и Литва (2,7 на сто).
На годишна база в еврозоната производството на недълготрайни потребителски стоки намалява с 6,4 на сто, на дълготрайни потребителски стоки – с 3,5 на сто, а на междинни стоки – с 2,1 на сто. Ръст е отчетен при енергията (5,8 на сто) и капиталовите стоки (1,1 на сто). В ЕС се наблюдава спад при недълготрайните потребителски стоки (4,5 на сто), дълготрайните потребителски стоки (3,5 на сто) и междинните стоки (2,2 на сто), докато производството на енергия нараства с 5,2 на сто, а на капиталови стоки – с 1,7 на сто.