Протоколи разкриха остри разногласия при въвеждането на отрицателните лихви в Япония през 2016 г., бившият управител Курода е дал решаващия глас

Бившият гуверньор на Японската централна банка Харухико Курода е наложил въвеждането на отрицателен основен лихвен процент през 2016 г. въпреки сериозната съпротива в управителния съвет, показват публикуваните днес протоколи от заседанията на институцията, цитирани от агенция Киодо.
Документите, които по закон се оповестяват 10 години след заседанията и вече съдържат имената на участниците, разкриват, че четирима от деветимата членове на управителния съвет са гласували против мярката.
Сред критиците е бил Такехиро Сато, според когото отрицателните лихви могат „да създадат впечатлението, че централната банка е стигнала до задънена улица“. Икономистът Саюри Ширай е предупредила, че подобно решение ще създаде объркване сред финансовите институции и обществеността.
Въпреки възраженията Курода е дал решаващия глас в подкрепа на мярката, като е заявил, че тя ще „стимулира допълнително потреблението и инвестициите и ще направи икономиката по-силна“.
На заседанието си на 28 и 29 януари 2016 г. Японската централна банка реши да въведе отрицателен лихвен процент от минус 0,1 на сто върху част от резервите на финансовите институции, държани в централната банка. Мярката беше част от мащабната програма за парично стимулиране с цел постигане на инфлация от 2 на сто и окончателно излизане на страната от продължилата десетилетия дефлация.
Решението беше изненадващо и защото малко преди заседанието Курода публично беше отхвърлил възможността за въвеждане на отрицателни лихви.
Друг член на управителния съвет – Такахиде Киучи – предупреди тогава, че подобна стъпка ще представлява „значителна изненада“ за финансовите пазари.
Заместник-управителят Хироши Накасо подкрепи решението, но предупреди, че то неизбежно ще затрудни печалбите на финансовите институции.
Още с встъпването си в длъжност през 2013 г. Курода започна мащабна програма за количествени улеснения, включваща масови покупки на държавни облигации и борсово търгувани фондове (ETF), с амбицията инфлацията да достигне 2 на сто в рамките на две години. След като тази цел не беше постигната, през 2016 г. беше въведена политиката на отрицателните лихви.
Мерките получиха противоречиви оценки. Те допринесоха за ръста на цените на акциите и подобриха пазара на труда, но според мнозина ускориха и историческото обезценяване на японската йена спрямо щатския долар, както и оказаха силен натиск върху рентабилността на банковия сектор.
Политиката на отрицателни лихви беше прекратена през март 2024 г. при настоящия гуверньор на Японската централна банка Кадзуо Уеда.
Коментирайки публикуваните протоколи, Саюри Ширай, която днес преподава в университета „Кейо“, заяви, че Курода е бил твърдо решен да постигне инфлационната цел, но изпълнението е било прибързано.
„Сложната система не беше напълно разбрана нито от обществеността, нито от финансовите институции“, посочи тя.
По думите ѝ отрицателните лихви са довели до значителни странични ефекти, включително понижение на банковите лихвени маржове, по-силен от очакваното спад на дългосрочните лихви и натиск върху печалбите на финансовите институции.
Според Ширай мащабното изчерпване на инструментите за парично стимулиране е ограничило възможностите за допълнително облекчаване на политиката в бъдеще, но в крайна сметка е създало условия Японската централна банка постепенно да започне излизането си от режима на извънредни стимули.