Първа стъпка към българския дигитален портфейл: законопроектът е публикуван за обществено обсъждане

Стартира обществената консултация по проекта на Закон за Европейския портфейл за цифрова самоличност (ЕПЦС), с който България създава националната правна рамка за прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1183 и актуализираната уредба на Регламент (ЕС) № 910/2014 (eIDAS).
От мотивите към законопроекта става известно, че макар европейският регламент да е пряко приложим, държавите членки следва да уредят на национално ниво организационните и процедурните въпроси, свързани с изграждането, надзора, сертифицирането и поддържането на доверителни списъци. 
Право на портфейл и принцип на доброволност
Проектът предвижда всяко физическо и юридическо лице да има право на европейски портфейл за цифрова самоличност. Издаването, използването и отмяната на портфейла ще бъдат безплатни за физическите лица, като изрично се гарантира принципът на доброволност - никой няма да може да бъде задължен да използва портфейл като единствен начин за достъп до електронна услуга.
Портфейлът ще дава възможност на физическите лица да подписват безплатно с квалифициран електронен подпис, когато действат с непрофесионална цел. За тази цел ще се издава едногодишно квалифицирано удостоверение, като държавата ще заплаща фиксирана компенсация на интегрираните квалифицирани доставчици на удостоверителни услуги.
Българският ЕПЦС - изграждане и интеграция
Съгласно проекта министърът на електронното управление ще изгражда и поддържа българския Европейски портфейл за цифрова самоличност. За нуждите на функционирането му се предвижда свободен и безплатен достъп до информационни фондове с данни за българските документи за самоличност, до данни от ЕСГРАОН и до други автентични източници.
В мотивите се посочва, че ще бъдат изградени интеграционни интерфейси и ще се използва държавният хибриден частен облак, както и средата за междурегистров обмен за предоставяне на електронни удостоверения за атрибути.
Изготвена е и архитектурна рамка на екосистемата. От представеното описание се вижда, че тя включва регистър на участниците, регистър на доверителните списъци, доставчици на данни за идентификация на лица (PID), доставчици на електронни удостоверения за атрибути, доверяващи се страни и посредници, както и механизми за онлайн и офлайн използване на портфейла.
Доверителни списъци и задължения за приемане
Проектът урежда създаването и поддържането на електронни, машинночетими доверителни списъци - на доставчиците на портфейли, на доставчиците на данни за идентификация, на органите от публичния сектор, които предоставят електронни удостоверения за атрибути, както и на доверяващите се страни.
Всички доставчици на електронни административни услуги ще трябва да осигурят функционалност за онлайн и офлайн приемане на портфейли, а Висшият съдебен съвет - интеграция на единния портал за електронно правосъдие.
Предвиждат се и административнонаказателни разпоредби при неприемане на портфейл, когато това е задължително, както и при предоставяне на портфейл без регистрация.
Сертифициране, надзор и сътрудничество с ЕС
Законопроектът въвежда национална схема за сертифициране на европейските портфейли, която ще бъде утвърдена с решение на Министерския съвет. Оценяването на съответствието ще се извършва от акредитирани органи, а министърът на електронното управление ще осъществява надзор върху дейността на доставчиците на портфейли. 
Министърът ще бъде и единно звено за контакт с Европейската комисия, включително за уведомяване за сертифицирани портфейли, надзорни органи и пробиви в сигурността. 
Очаквани резултати
Сред очакваните резултати от прилагането на закона са въвеждането в експлоатация на български европейски портфейл, увеличаване на достъпа до електронни услуги, намаляване на административната тежест и повишаване на сигурността и доверието в електронните взаимодействия.
Проектът е публикуван за обществено обсъждане по реда на Закона за нормативните актове, като след приключване на консултацията ще бъде изготвена справка за постъпилите предложения и становища. 
Очакванията са много скоро всяка държава членка на ЕС да предостави такъв портфейл на своите граждани, жители и предприятия, а портфейлите да осигурят сигурен, надежден и защитен по отношение на личните данни начин за цифрова идентификация в целия съюз.