Пътна карта „От Баку до Белем“ очертава насоки за набиране на климатично финансиране от 1,3 млрд. д. годишно до 2035 г.

Климатичното финансиране трябва да помогне на страните, общностите и екосистемите да устоят на шоковете, предизвиквани от промените в климата, и да улесни прехода им към нисковъглеродна икономика, посочва ООН.
Това поставя поставя въпроса като една от ключовите теми в дискусиите на климатичната конференция КОП30, като централна роля заема т.н. Пътна карта „От Баку до Белем“ – план за увеличаване на климатичното финансиране за развиващите се страни до поне 1,3 млрд. долара годишно до 2035 година, публикуван малко преди началото на форума. 
„Пътната карта е мощен сигнал за доверие – че необходимото набиране на климатично финансиране от 1,3 млрд. д. годишно е както постижимо, така и жизненоважно, и дава конкретни примери за това, кое може да проработи", каза Саймън Стийл, изпълнителният секретар на Рамковата конвенции на ООН по изменението на климата (РКООНИК).
Документът откроява начини, по които може да се осигури финансиране в мащаба, нужен за прилагане на необходимите мерки – увеличаване на грантовете, намаляване на държавните дългове и създаване на необходимото фискално пространство; използване на иновативни инструменти за привличане на частни капитали; гарантиране, че набраните финансови средства достигат до тези, които решават проблемите на място – от малкия бизнес до местните общности, посочи Стийл.
Пътната карта бе разработена съвместно от азербайджанското председателство на КОП29 и бразилското на КОП30 и представена миналата година в Баку след разочароващото решение новата цел за климатичното финансиране да бъде определена на ниво 300 млрд. д. годишно до 2035 година.
Тази цел, на практика беше наследник на предишната за набиране на 100 млрд. долара годишно – беше далеч от това, което развиващите се страни искаха. Въпреки това, друга ключова част от текста, договорен в Баку, намекна за техните амбиции, с неангажиращо искане „всички участници“ да увеличат финансирането до най-малко 1,3 трлн. долара годишно до 2035 година. 
Тази цифра се появява за първи път в предложение на Африканската група през 2021 г. и отразява изискванията и нуждите на развиващите се страни. Тя също така е в съответствие с авторитетния анализ за нуждите на развиващите се страни, изготвен от Независимата група от експерти на високо равнище по финансиране на климатичните действия (IHLEG).
Документът „От Баку до Белем“ трябва да намери баланс между исканията на развиващите се страни за публично, базирано на грантове ново и допълнително финансиране от развитите държави, които от своя страна насочват вниманието си към усилия за привличане на частен капитал – подход, носещ риск от влошаване на и без това неустойчивото дългово бреме и създаване на структурни неравенства. 
Целта е да се отключат инвестициите и да се направят по-достъпни, да се насърчи частното финансиране и да се насочат ресурсите там, където са най-необходими, отбелязва бразилското председателство на КОП30.
Пътната карта идва в труден момент за финансирането на климатичните мерки, като перспективите за публично финансиране от развитите страни са особено „мрачни“. Основните донори – и най-вече САЩ – обявиха големи съкращения в бюджетите си за чуждестранна помощ, което застрашава финансирането на климатични мерки в чужбина, припомня неправителствената организация „Карбон брийф“. 
В същото време частните инвестиции също са отбелязали спад, след като поредицата от икономически сътресения повиши цената на капитала за проекти за чиста енергия в развиващите се страни.
Според анализ на мозъчния тръст Ен Ар Ди Си (NRDC), при настоящата тенденция финансовите източници, които потенциално биха могли да бъдат обхванати, могат да осигурят около 427 млрд. долара годишно за развиващите се страни до 2035 г. или по-малко от една трета от целта.
Екологичната организация "Грийнпийс" оценява като недостатък на документа, че той не осигурява достатъчна отчетност на развитите страни при изпълняване на обещанията им за публично финансиране, но отбелязва като положителен сигнала, че нови данъци и такси за големите замърсители могат да са ключът към деблокиране на климатичното финансиране от публични източници.