Путин откри завод за катодна мед и други промишлени и инфраструктурни обекти в руския Далечен изток
Путин пусна дистанционно в експлоатация хидрометалургичен завод в медното находище „Удокан“ в Забайкалския край. Съоръжението е било възстановено почти изцяло след пожар, възникнал преди близо три години.
Находището „Удокан“ е най-голямото в Русия и едно от най-големите в света. С откриването на завода там започва работа първият руски комбинат с пълен цикъл за добив и преработка на мед.
Хидрометалургичният завод ще произвежда рафинирана катодна мед с чистота над 99,99 на сто. Очаква се предприятието да увеличи общия годишен производствен капацитет на комплекса до 150 000 тона мед.
Компанията „Удокан Копър“ (Udokan Copper), в която дял има руският милиардер Алишер Усманов, започна да произвежда меден концентрат през 2023 г. Тогава Путин даде символично начало на работата на обогатителната фабрика по време на Източния икономически форум.
Оттогава комбинатът е произвел над 700 000 тона меден концентрат. Сулфидният концентрат се доставя предимно на вътрешния пазар, а количествата, за които няма търсене в Русия, се изнасят.
През декември 2023 г. в сградата за извличане на метала в хидрометалургичния завод избухна пожар. По това време съоръжението преминаваше през пускови дейности и беше близо до въвеждане в експлоатация.
Аварията отложи пускането на завода с близо три години. Проектът е бил преработен, а част от оборудването е доставено от Азия, след като достъпът до европейския пазар е бил ограничен заради санкциите, посочва Блумбърг. Първоначално произведената мед е била предназначена за износ към Китай.
„Удокан Копър“ работи и по втория етап на проекта, който може да увеличи годишния производствен капацитет до 550 000 тона мед.
Откриването на завода става на фона на търговски сътресения и прекъсвания на добива на световния пазар на мед. Очакванията за по-силно търсене от центровете за данни и сектора на възобновяемата енергия също подкрепят цените.
Котировките на медта на Лондонската метална борса са близо до рекордни равнища. През миналия месец пазарът беше подложен на краткотраен, но силен натиск заради надпреварата между търговците за доставки на метал в кратки срокове.
Завод за метанол в Приморския край
В Приморския край са завършени строително-монтажните дейности по най-големия в руския Далечен изток високотехнологичен комплекс за производство на метанол. Предстои началото на пусковите и наладъчните работи.
Метанолът ще се произвежда от природен газ, вода и въздух чрез тристепенен риформинг. Според представената информация технологията намалява въглеродния отпечатък, а предприятието работи на принципа на затворения цикъл, при който почти всички продукти от преработката се използват повторно.
Производственият капацитет на завода ще бъде 1,8 млн. тона метанол годишно. В проекта са инвестирани 220 млрд. рубли. Той е сред трите най-големи инвестиционни проекта в Далечния изток и сред десетте най-големи в Русия.
Очаква се предприятието да увеличи производството на метанол в страната с 45 на сто и да доведе до нарастване с 50 на сто на износа на Приморския край, който не е свързан със суровини и енергия. В Находка ще бъдат разкрити над 700 работни места.
Контейнерни и въглищни терминали
Контейнерният терминал „Владивостокско морско пристанище Первомайски“ е изграден от компания със статут на резидент на свободното пристанище Владивосток.
След цялостна реконструкция на съществуващите пристанищни мощности е създадена инфраструктура за обработване на контейнерни товари с голям тонаж. Част от нея е разположена върху изкуствено създадени терени с обща площ от 50 700 кв. метра.
Терминалът разполага с пристанищни кранове, специализирани влекачи и площадки за съхранение на морски и хладилни контейнери. Инфраструктурата позволява товарите да бъдат прехвърляни от кораби на железопътен и автомобилен транспорт.
В Хабаровския край е изграден нов морски терминал за претоварване на въглища, доставяни от Елгинското находище по Тихоокеанската железопътна линия. От терминала въглищата се товарят на морски кораби.
Съоръжението е част от транспортно-логистичен клъстер и е включено в границите на морското пристанище Ванино.
За ограничаване на разпространението на въглищен прах са изградени ветрозащитен екран и сводови навеси над конвейерите. Използват се също водни оръдия за оросяване на въглищните насипи и удължен ръкав на корабната товарна машина. Въглищата пристигат предварително обработени с противопрахови средства.
Фармацевтичен завод и електроенергийна инфраструктура
В Усурийск, Приморски край, е създадено предприятие за производство на лекарства от различни фармакотерапевтични групи.
Предвижда се да бъдат произвеждани 24 продукта, включително разтвори на аминокиселини и мастни емулсии за поддържаща терапия на тежко болни пациенти, разтвори за перитонеална диализа и инжекции, стерилни антибиотични прахове и краткодействащият анестетик пропофол.
90 процента от продуктите са включени в руския списък на жизненоважните и най-важните лекарствени препарати.
В селището Новонежино в Приморския край бяха въведени в експлоатация подстанцията „Варяг“ и въздушната електропроводна линия „Приморска ТЕЦ – Варяг“. Двете съоръжения са с напрежение 500 киловолта, а дължината на електропровода е около 500 километра.
Проектът е определян като най-мащабния в руския електроенергиен сектор през 2026 г. и като най-голямото съоръжение от този клас в Далечния изток.
Подстанцията „Варяг“ е с инсталирана мощност от 501 мегаволтампера и е сред най-големите центрове за електроснабдяване в региона.
Новата инфраструктура ще увеличи преноса на електроенергия към южните части на Приморския край, където съществува риск от недостиг. Тя ще подпомогне развитието на града-сателит на Владивосток и ще осигурява електроенергия на Приморския металургичен завод, който доставя стоманени листове за корабостроителния комплекс „Звезда“.
Подстанцията ще бъде включена в Приморския енергиен пръстен с напрежение 500 киловолта. Според предоставената информация цялото оборудване и всички материали, използвани при строителството, са произведени в Русия.
Научно-технологичен център на остров Руский
На остров Руский в Приморския край започна изграждането на първите обекти от основната инфраструктура на Иновационния научно-технологичен център „Руский“ – научно-образователните клъстери „ИТ парк“ и „Биотехнологии“.
Това е следващият етап от проекта след откриването на пилотната площадка на центъра по време на Източния икономически форум през 2025 г.
Целта е да бъде създадена среда за целия процес на развитие на високотехнологични компании – от научните изследвания, прототипите и пилотните серии до сертифицирането, серийното производство и достъпа до пазарите в Русия и Азиатско-тихоокеанския регион.
В момента "статут на резидент" имат 20 компании. Те работят в областта на биотехнологиите, информационните технологии, изкуствения интелект, биомедицината, фармацията, морското инженерство и безпилотните системи.
До 2030 г. се предвижда да бъдат създадени четири научно-образователни клъстера – „ИТ парк“, „Биотехнологии“, „Биомедицина“ и „Морско инженерство“, както и образователният център „Тихоокеанско училище“.
Инфраструктурата ще бъде с обща площ от около 125 000 кв. метра и ще може да приеме над 250 компании, изследователски и инженерни екипи.
Комплексът ще включва лаборатории, центрове за научноизследователска и развойна дейност, пилотни производствени участъци, чисти помещения, вивариум, помещения за високотехнологично оборудване и изпитателни и инженерни зони.
Железопътни и логистични проекти
В град Артьом, Приморски край, започна движението на совалкови влакове през железопътния граничен пункт Гродеково–Суифънхъ до транспортно-логистичния център „Артьом“, определян като най-голямото „сухо пристанище“ в Русия.
Целта е да бъде увеличен обемът на товарните превози между Русия и Китай чрез разширяване на пропускателната способност на граничния пункт, без да се използват бюджетни средства.
В Република Бурятия започна прокопаването на Втория Северомуйски железопътен тунел по Байкало-Амурската магистрала. Съоръжението ще бъде с дължина 15,3 километра и се изгражда успоредно на съществуващия тунел, завършен през 2003 г.
Въвеждането в експлоатация на новия тунел и на други инфраструктурни обекти трябва да увеличи превозния капацитет на Източния железопътен полигон до 270 млн. тона годишно до 2032 г.