Разликата между бедните и богатите страни нараства, предупреди Световната банка

Въпреки огромния им потенциал по отношение на суровините и нарастващото младо население, над половината от 75-те най-бедни страни по света са отчели по-малък растеж на брутния си вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, отколкото богатите страни през изминалите пет години. Това увеличава неравенството между страните, обяви Световната банка в своя най-нов доклад, предаде Франс прес.
За една трета от най-бедните държави по света, показателят БВП на глава от населението е по-нисък в момента, отколкото е бил преди пандемията от КОВИД-19, според публикувания днес доклад на Световната банка. Той разглежда страните, които вероятно ще се възползват от дарения или заеми при преференциални лихвени проценти – тоест много изгодни условия от страна на Международната асоциация за развитие (МАР), основен инструмент на Световната банка. 
"Благосъстоянието на тези страни е от ключово значение за дългосрочния просперитет на планетата. Три от големите икономически сили в наши дни – Китай, Индия и Южна Корея, са сред страните, които са се възползвали от заемите на МАР", казва главният икономист на Световната банка Индермит Джил, цитиран в комюникето.
"И трите страни са отчели растеж, по начин, чрез който да изкоренят крайната бедност и да подобрят условията за живот. С международна помощ страните, които са финансирани от МАР, имат потенциала да направят същото", добавя той.
В някои страни ситуацията е далеч по-критична, като нивото на крайна бедност е осем пъти по-високо от средното в света. Близо 25 на сто от населението живее с под 2,15 долара на ден, като 90 на сто от хората се сблъскват с глад или недохранване, които са съсредоточени в тези страни , най-вече в Субсахарска Африка, както и в Източна и Южна Азия. 
За да им помогне да излязат от сегашното си икономическо положение, докладът препоръчва най-вече укрепване на връзката между международните финансови институции, но и сътрудничеството по големи световни теми като климатичното затопляне, което засяга най-вече тези страни, както и значително увеличение на финансовата подкрепа. 
Помощта за развиващите се страни, основно тези, които понастоящем са в ситуация на криза с дълга или рискуват да попаднат в такава, ще е една от основните теми, които ще бъдат засегнати на Пролетните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ), които се провеждат тази седмица във Вашингтон.
Публичните разходи, необходими за подкрепа на икономиките, които се сблъскват с пандемията и кризисните ситуации, провокирани от световната инфлация и войната в Украйна, са довели до задлъжняване на страните с оглед на покачването на лихвите под ръководството на централните банки на водещите икономики, борещи се с инфлацията. Този комбинация от фактори е увеличила значително обслужването на дълга в някои страни, неспособни да спазят сроковете за плащане, които понякога мобилизират над половината от бюджетите им.