Размерът на Трансатлантическата икономика, която представлява търговско-икономически отношения между САЩ и Европа, продължи да се разширява и през 2025 година и достигна до рекорден размер от 9,8 трлн. щатски долара, спрямо 9,5 трлн. щ. д. година по-рано. Това показват обобщените данни от публикувания доклад "Трансатлантическата икономика 2026", изготвен за 23-та поредна година от Американската търговска камара към ЕС (AmCham EU), Търговската камара на САЩ (U.S. Chamber of Commerce), Факултета за икономически изследвания на Университета "Джонс Хопкинс" и Мрежата от трансатлантически лидери. Редакцията на БТА получи справка за изследването от Американската търговска камара в България (АТК). То беше представено на 16 март по време на Трансатлантическата седмица в Брюксел, като основната конференция бе на тема "Пресичащи се линии: как да възстановим траснатлантическите връзки", организирана от Американската търговска камара към Европейския съюз (AmCham EU).
На фона на отчетения ръст на икономическите показатели и достигнатия размер на стопанствата от двете страни на Атлантика, тази зона запазва значението си на най-голямото икономическо пространство в света, според авторите на доклада Даниел Хамилтън, старши изследовател в Института за външна политика на Факултета за международни изследвания "Пол Х. Нице" към Университета "Джонс Хопкинс" и Джоузеф Куинлан, старши изследовател в "Трансатлантик Лидършип Нетуърк" (Transatlantic Leadership Network). Според съставителите на документа това е доказателство за устойчивостта на структурата и приспособимостта на трансатлантическите икономически отношения, гарантиращи на свой ред стабилност.
Както и през предходните издания на доклада "Трансатлантическата икономика", и тазгодишният показва, че САЩ и Европа остават двата най-важни пазара и геоикономическа база един за друг. Трансатлантическата икономика между САЩ и Европа достига 9,8 трилиона щ. д., като в нея са заети над 16 милиона работещи от двете страни на Атлантическия океан. Това е най-големият и най-богатият пазар в света, на който се пада половината от общото световно лично потребление и близо една трета от световния БВП по отношение на покупателната способност, се изтъква като извод в публикацията.
От посочения общ размер на трансатлантическата икономика, само на търговията на стоки и услуги между САЩ и ЕС се дължат 2,3 трлн. щ.д., а 7,5 трилиона щ.д. от съвкупните продажби на регистрирани в Европа дъщерни дружества на американски компании и на европейски компании в САЩ.
Разбивката на данните за търговията със стоки между Европа (ЕС+) и САЩ сочи, че износът на стоки от САЩ за Европа е в размер на 617 млрд. щ.д., а в обратна посока - от Европа към САЩ, 840 млрд. щ.д. Отделно износът на САЩ конкретно за ЕС е в размер на 414 млрд. щ.д., а този на ЕС за САЩ - 633 млрд. щ.д.
При търговията с услуги износът от САЩ към Европа е в размер на 489 млрд. щ.д. (по данни за 2024 г., спрямо 275 млрд. щ.д. през 2023 г.), а европейският износ за САЩ достига до 350 млрд. щ.д. (по данни към 2024 г.), като само услугите от ЕС възлизат на 206 млрд. щ.д., а тези от САЩ за ЕС - 294 млрд. щ.д.
При продажбите на американските компании, регистрирани в Европа, са в размер на 3,9 трлн. щ.д. (спад от 4 трлн. щ.д. през 2023 г.), а на европейски компании, регистрирани в САЩ остават непромнени спрямо предишния доклад - 3,5 трилиона щ.д. Делът на американските компании от всички продажби на чуждестранни компании в Европа е 54 процента, а делът на европейските компании от всички чуждестранни продажби в САЩ е 63 процента (към 2023 г.).
Докладът отбелязва и задълбочаващо се сътрудничество на САЩ със страните от ЕС и извън ЕС в енергийния отрасъл. Делът на САЩ в доставките на втечнен природен газ (ВПГ) за Европа достига 60 процента (спрямо 48 процента), като делът на европейските инвестиции в американски проекти "на залено" са над 50 процента за периода 2015 - 2024 г.
Относно всички направени инвестиции в щатската икономика от целия свят, делът на ПЧИ от Европа в САЩ е 56 процента (2009 - 2025 г.), като делът на ПЧИ от САЩ спрямо всички инвестиции в Европа е 64 процента (2024 г.).
Докладът "Трансатлантическата икономика 2026" предоставя сведения и за актуалното състояние на търговско-икономическите отношения на България със САЩ.
Износът на САЩ на стоки за България е в размер на обща стойност 1,1 млрд. щ.д. (почти троен ръст спрямо предишния доклад). Делът на американските стоки, внесени в България е 1,1 процента от общия внос, но достига до 2,8 процента, когато от общия обем се изключи търговията в рамките на ЕС. (спад спрямо доклада от 2025 г.).
От друга страна, вносът в САЩ от България е на обща стойност 1,5 млрд. щ. д. (без промяна). По този начин САЩ получават 2,7 процента от общия обем на стоките, които България изнася за света. Този дял нараства до 7,2 процента при отчитане на търговията в рамките на ЕС от общия брой (ръст спрямо предишния доклад). България продължава да поддържа положително търговско салдо в стокооборота със САЩ от 0,4 млрд. щ. д.
Петте стоки с най-голям износа от САЩ за България са в сферите "Транспорт и оборудване" - 125 млн. щ.д. (при 161 млн. щ.д. през 2025 г.); "Производство на машини" - 85 млн. щ.д. (при 77 млн. щ.д. през 2025 г.); "Производство на компютри и електроника" - 81 млн. щ.д. (при 85 млн. щ.д. през 2025 г.); "Петролни и въглищни продукти" - 24 млн. щ.д. (без промяна) и "Химични продукти" - 41 млн. щ.д. (при 43 млн. щ.д. през 2025 г.).
Петте най-значими стоки в експортната листа на България за САЩ се състои от "Компютри и електронно производство" - 217 млн. щ.д. (спрямо 224,4 млн. щ.д. през 2025 г.); "Производство на машини" - 150 млн. щ.д. (спрямо 157 млн. щ.д. през 2025 г.); "Химически продукти" - 143 млн. щ.д. (спрямо 128 млн. щ.д. през 2025 г.); "Производство на различни видове стоки" - 134 млн. щ.д. (спрямо 266 млн. щ.д. през 2025 г.) и "Производство на първични метали" - 203 млн. щ.д. (спрямо 127 млн. щ.д. през 2025 г.).
Отделните щати на САЩ с най-голям износ на стоки за България са Аризона - 66 млн. щ.д. (61.7 през 2025); Тексас - 58 млн.щ.д. (спрямо 43,9 млн.щ.д.); Калифорния - 45 млн.щ.д. (45,3 млн.щ.д.), Вирджиния - 39 млн. щ.д. (не присъства през 2025 г.) и Флорида - 27 млн. щ.д. ( 41,8 млн. щ.д.). В новите данни отсъства Канзас, както и отпадналите от Доклада от 2024 г. - Джорджия, Айова и Илинойс.
Щатите, които внасят най-много стоки от България са Ню Джърси - 174 млн. щ.д. (спрямо 112,5 млн. щ.д.), Ню Йорк - 157 млн. щ.д. (спрямо 140,1 млн. щ.д.), Калифорния - 105 млн. щ.д. (спрямо 261.6 млн. щ.д.), Тексас - 101 млн. щ.д. и Мисури - 94 млн.щ.д. Отпаднали са Флорида и Масачузетс.
Що се отнася до износа на услуги, САЩ са изнесли за България услуги на обща стойност 1,1 млрд. щ.д. (с/мо 475 млн. щ.д. в доклада от 2025 г.), докато България е изнесла за Щатите услуги на стойност от 427 млн. щ.д. (с/мо 664 млн. щ.д.)., което е спад и заврщане към нивата от 2024 г.
Инвестициите на САЩ в България възлизат на 469 млн. щ.д. (спрямо 514 млн. щ. д.), докато българските инвестиции в Америка се увеличават на 78 млн. щ.д. (спрямо 74 млн. щ.д.).
Пряко създадените и свързаните със САЩ работни места в България са 12 827 (спрямо 12 726), а работните места, които българските компании са създали, са под 500 (без промяна).
В очертаната в доклада моментна снимка на трансатлантическите икономически отношения се съдържа информация и за редица рискове за 2026 година. Те отчитат ясните настроения сред американците, които заявяват, че имат малка необходимост от Европа, както и сред европейците, които искат да намалят риска от зависимостта от САЩ и да станат "автономни" от Америка. Това обаче крие риск от увеличаване на зависимостта на ЕС от Китай, изтъкват авторите на доклада.