Разширението на ПАВЕЦ „Чаира“ е критичен инфраструктурен проект, защото ще даде възможност да се увеличи обемът за съхранение на енергия, каза министър Петрова

ПАВЕЦ „Чаира“ е изключително важно инфраструктурно съоръжение, а разширението му е критичен инфраструктурен проект, защото ще даде възможност да се увеличи обемът за съхранение на енергия и дава гъвкавост по отношение на самата система за съхранение. Това каза министърът на енергетиката Ива Петрова в предаването на БНТ „Говори сега“.
По думите ѝ разширението би дало възможност за по-дълго съхранение на енергия, за повече часове работа, което е наистина нужно на системата към момента с оглед на новите участници - възобновяемите източници, които влизат с доста агресивен мащаб.
България има изключителен потенциал да се позиционира освен като преносна инфраструктура и като системи за съхранение, коментира Петрова. Тя допълни, че страната ни е станала пример по отношение на голямото количеството батерии за съхранение, които са влезли в системата. Според нея вече е видно, че те работят и оптимизират регионалните системи.
Енергийният министър отбеляза, че Националната електрическа компания (НЕК) има доста по-голямо и амбициозно портфолио от проекти за ПАВЕЦ - още поне 4-5 проекта се разработват и те са наистина нужни в контекста на цялостното развитие и трансформация на енергийните системи. 
Ива Петрова заяви, че от 2022 г. насам са положени много усилия, разработени са сериозно техническите и екологичните аспекти на ПАВЕЦ „Чаира“, така че проектът се осъществява по най-добрите стандарти.
По отношение на сроковете енергийният министър каза, че в момента НЕК подготвя кандидатстване за съфинансиране по линия на Механизма за свързване на Европа. В момента се прави актуализация на графика, на стойностите, необходимото финансиране, модела за финансиране и след няколко месеца ще може да се даде повече информация за срокове на изпълнение, посочи тя.
Що се отнася до текущите ремонти на ПАВЕЦ „Чаира“, Петрова посочи, че по хидроагрегат 1 работи „Тошиба“ и се очаква той да бъде в експлоатация най-късно в началото на 2028 г., а за хидроагрегат 4 в момента се търси оптималното техническо решение.