Развиващите се икономики ще стимулират растежа на потреблението и производството на храни от животински произход, според доклад на ОИСР и ФАО

Очаква се производството на продукти от животински произход и калорийният прием от тях да се увеличат с повишаването на благосъстоянието на хората в страните със средни доходи, но ще е необходимо по-нататъшно увеличение на производството на храни чрез подобрения в селскостопанската производителност, за да се намалят недохранването и емисиите на парникови газове от селското стопанство на световно ниво. Това сочи нов доклад, публикуван днес от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Селскостопански перспективи на ОИСР и ФАО за периода 2025-2034 г. служи като ключов глобален ориентир за средносрочните перспективи за селскостопанските и рибните пазари на национално, регионално и световно ниво. 21-вото издание на съвместния анализ прогнозира, че глобалният калориен прием на глава от населението от добитък и рибни продукти ще се увеличи с 6 на сто през следващото десетилетие, до голяма степен поради бързото нарастване в страните с по-ниски средни доходи, където се очаква растежът да достигне 24 на сто, почти четири пъти по-бързо от средното за света.
Въпреки че това увеличение на приема на богати на хранителни вещества храни в страните с по-ниски средни доходи ще доведе до среден дневен прием на глава от населението от 364 килокалории, трайните неравенства в рамките на държавите и между тях ще останат предизвикателство. В страните с ниски доходи средният дневен прием на храни от животински произход на глава от населението се очаква да бъде 143 килокалории, което е доста под референтните 300 килокалории, използвани от ФАО за анализ на разходите и достъпността на здравословното хранене.
"Разполагаме с инструментите да сложим край на глада и да засилим глобалната продоволствена сигурност. Необходими са добре координирани политики, за да се поддържат отворени световните пазари на храни, като същевременно се насърчават дългосрочните подобрения на производителността и устойчивостта в селскостопанския сектор. ОИСР и ФАО могат да подкрепят политиците по целия свят в тези усилия с нашите данни, анализи и препоръки, основани на доказателства", каза генералният секретар на ОИСР Матиас Корман.
"Тези прогнози сочат по-добро хранене за много хора в развиващите се страни, добре дошъл резултат, който трябва да бъде разширен, за да достигне до тези в страните с най-ниски доходи. По-ниската въглеродна интензивност на хранително-вкусовите системи също е добре дошла, но можем да се справим по-добре, а ФАО и ОИСР са готови да помогнат за още по-голямото ѝ намаляване", посочи генералният директор на ФАО Ку Донгю.
Тенденции в производителността
Според прогнозата световното производство на селскостопански и рибни стоки ще се увеличи с около 14 на сто до 2034 г., главно благодарение на повишаването на производителността в страните със среден доход. Но този растеж води до увеличаване на стадата животни и обработваемите площи. Докато производството на месо, млечни продукти и яйца се очаква да нарасне със 17 на сто, общите глобални запаси от говеда, овце, свине и птици ще се увеличат със 7 на сто. Подобно развитие би довело до 6 процента ръст на преките емисии на парникови газове от селското стопанство през следващото десетилетие, което отразява намаляващата въглеродна интензивност на глобалните преки емисии, свързани с производството в стопанствата.
Очаква се прогнозираните подобрения в производителността да окажат натиск за намаляване на реалните цени на селскостопанските стоки. Това може да създаде значителни предизвикателства за дребните земеделски производители, които са уязвими към пазарната нестабилност и имат ограничен капацитет за внедряване на иновативни технологии, необходими за повишаване на производителността. В допълнение към подкрепата на усилията за подобряване на растежа на производителността, правителствата трябва също така да гарантират, че земеделските производители имат по-добър достъп до пазари и местно адаптирани програми за подкрепа.
Според перспективите са необходими засилени усилия за подобряване на селскостопанската производителност, за да се справят с двойните предизвикателства за намаляване на недохранването и емисиите на парникови газове от селското стопанство. Анализ на сценарии показва, че глобалното недохранване може да бъде премахнато и преките емисии на парникови газове от селското стопанство да бъдат намалени със 7 на сто от сегашните нива, ако се направят комбинирани инвестиции в технологии за намаляване на емисиите и в увеличено производство на храни чрез 15 на сто подобрение на производителността. За постигането на тези цели ще е необходимо широко разпространение на наличните в момента технологии за намаляване на емисиите, включително прецизно земеделие, подобрения във фуражите за добитъка, подобрено управление на хранителните вещества и водите, както и мащабни нискобюджетни практики като сеитбообращение и съвместно отглеждане на различни култури на едно и също поле.
В условията на потенциални прекъсвания на веригата за доставки, многостранното сътрудничество и основаната на правила система за търговия със селскостопански продукти също са от ключово значение, тъй като в перспективите на ОИСР и ФАО се прогнозира, че 22 на сто от всички калории ще преминават международните граници преди крайната консумация. Улесняването на потоците от търговия със селскостопански продукти ще бъде от полза за балансирането на дефицита и излишъците на храни, стабилизирането на цените и повишаването на продоволствената сигурност и устойчивост.
Основни изводи

Прогнозира се, че световното производство на зърнени култури ще нараства със среден годишен темп от 1,1 на сто, водено до голяма степен от годишно увеличение на добивите с 0,9 на сто. Очаква се, че реколтираната площ ще се увеличава само с 0,14 на сто годишно, което е по-малко от половината на темпа от 0,33 на сто от предходното десетилетие.
До 2034 г. 40 процента от всички зърнени култури ще се консумират директно от хората, докато 33 на сто ще се използват за храна на животни. Производството на биогорива и други промишлени приложения се очаква да представляват останалата част.
Прогнозите се глобалното търсене на биогорива да нараства със среден годишен темп от 0,9 на сто, водено главно от увеличението в Бразилия, Индия и Индонезия.
Субсахарска Африка илюстрира значителните възможности за сериозен набор от инициативи за подобряване на производителността: поголовието говеда за месо в региона е три пъти по-голямо, отколкото в Северна Америка, и се очаква да нарасне с 15 процента.
Прогнозира се, че Индия и страните от Югоизточна Азия ще представляват 39 на сто от растежа на световното потребление до 2034 г., в сравнение с 32 на сто през последното десетилетие, докато делът на Китай се очаква да бъде 13 процента, в сравнение с 32 процента през последното десетилетие.
В страните с високи доходи се очаква потреблението на мазнини и подсладители на глава от населението да намалее поради променящи се предпочитания, промени в политиките и възникващи здравни проблеми.