Ограниченията в енергоснабдяването и изчерпването на подходящи територии водят до преструктуриране на центровете за данни в Европа от Западна Европа към региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). В този процес България има потенциал да се превърне в регионално значим фактор в областта на центровете за данни и инфраструктурата, като за целта трябва да използва целенасочено своите конкурентни предимства, сред които са наличието на базови ядрени мощности и гъвкавост от водните централи, свободни терени за развитие, климатични дадености за охлаждане, конкурентна данъчно-осигурителна система. Това се посочва в анализ на „ИУай“ (EY) за пресечните точки между изкуствения интелект (ИИ) и енергетиката, съобщиха от компанията.
Изградените и функциониращи центрове за данни в Европа към края на 2025 година са над 3000, но тяхното разпределение остава силно неравномерно. Германия, Обединеното кралство, Франция, Нидерландия и Ирландия заедно формират около 55 процента от всички такива съоръжения в Европа. Така Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин доминират като основни регионални хъбове. Общият им инсталиран капацитет нараства от приблизително 2 GW през 2020 г. до около 4,6 GW в началото на 2025 г., което представлява над 60 процента от общия капацитет на центровете за данни в Европа.
Но европейската екосистема на центровете за данни се променя – познатите хъбове са изправени пред ограничения, свързани с недостига на земя и енергийни ресурси. Затова инвеститорите все по‑често насочват вниманието си извън утвърдените пазари към нови локации, които предлагат по‑голям капацитет на електроенергийните мрежи, налична земя и по‑ниски оперативни разходи. Тази тенденция е особено изразена при центровете за данни, при които близостта до крайните потребители е по‑малко критична, а ефективността на разходите се превръща във водещ фактор. Така регионът на Централна Европа се очертава сред основните конкуренти, се изтъква в документа.
В региона на ЦИЕ са разположени към края на 2025 година приблизително 24 процента от всички центрове за данни в Европа. Капацитетът в региона е съсредоточен основно в Полша, скандинавските държави, Турция, Чехия и Румъния, които заедно държат около 63 процента от съоръженията за центрове за данни в Централна Европа, според данните в анализа.
Енергийният микс на региона вече включва около 65 процента надеждни нисковъглеродни ресурси, сред които възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия и хидроенергия, което осигурява структурно предимство за развитието на енергоемки центрове за данни.
Изместването на инвеститорския интерес към ЦИЕ води и до задълбочаване на конкуренцията между страните. Всяка държава предлага свои специфични предимства за развитието на центрове за данни.
Някои разполагат с по‑чист енергиен микс, други се отличават с по‑ниски оперативни разходи, благоприятен климат, който намалява нуждите от охлаждане, или свободни големи терени. В съвкупност тези разнообразни предимства правят региона все по‑привлекателен за нови инвестиции в центрове за данни и ИИ инфраструктура, изтъкват авторите на изследването.
На фона на тази тенденция растат и очакванията за покачващото се електропотребление от страна на центровете за данни.
Предвид нарастващото географско разпределение на центровете за данни конкретно в региона на Централна Европа, делът на електропотреблението им в националното търсене може да нарасне до между 2 процента и 14 процента до 2035 г., като най‑висока реализация се очаква в скандинавските държави.
„Ако България има амбиция да привлече значими инвестиции в центрове за данни и ИИ инфраструктура, тя трябва целенасочено да използва своите конкурентни предимства като наличието на базови ядрени мощности и гъвкавост от водните централи, свободни терени за развитие, климатични дадености за охлаждане, конкурентна данъчно-осигурителна система“, коментира Мартин Бочев, лидер на „ИУай-Партенон България“ (EY-Parthenon Bulgaria).
По думите му страната ни е естествена точка на пресичане между мрежите на Централна Европа, Турция и Близкия изток, което ѝ дава потенциал да се превърне в регионален възел за обмен и маршрутизиране на данни извън традиционните северозападни коридори.
„Реализацията на мащабен проект от водещи международни инвеститори би имала ефект далеч отвъд конкретната инвестиция – тя би изпратила ясен сигнал към пазара за наличието на реален капацитет, предвидима среда и способност на страната да реализира сложни инфраструктурни проекти, което от своя страна може да отключи последваща вълна от инвестиции“, допълва той.
В момента центровете за данни формират приблизително 1,5 процента от глобалното потребление на електроенергия. Най‑висока концентрация се наблюдава в САЩ, където тези центрове представляват близо 4,5 процента от общото търсене на електроенергия, следвани от Обединеното кралство с около 2,5 процента и Европейския съюз с приблизително 2,3 процента. В рамките на ЕС разпределението е неравномерно: Ирландия се откроява с около 22 процента от националното електропотребление, идващо от центрове за данни, докато Нидерландия, Германия и Франция отчитат съответно около 5 процента, 4 процента и 2 процента.
Съгласно прогнозата в анализа центровете за данни биха могли да формират приблизително 7 процента от ръста на глобалното търсене на електроенергия за периода 2025-2030 г. и около 9 процента, ако се погледне по-дългосрочно в периода 2025 - 2035 г.
Съществуващите в края на 2025 година в световен мащаб центрове за данни са почти 12000, като в САЩ е концентриран най-големият дял - приблизително 45 процента от общия брой, а Европа е с дял от 27 процента.