Рекордни инвестиции в производството на пиво и малц през 2025 г. отчита Съюзът на пивоварите в България

Българският пивоварен сектор затвърди позициите си като един от най-динамично развиващите се производствени браншове у нас. С ръст на инвестициите, иновациите и адаптация към потребителските нагласи индустрията има съществен принос към икономиката, регионалния растеж и устойчивото развитие. Това стана известно по време на годишното Общо събрание на Съюза на пивоварите в България (СПБ), на което бяха представени резултатите за 2025 г., съобщиха от браншовата организация.
Най-силният сигнал за развитието на бранша идва от инвестициите, които през изминалата година достигат 88 млн. лева (45 млн. евро) - най-високото ниво за последните две десетилетия. Повече от половината от тези средства са насочени към изграждане и модернизация на производствени мощности, със силен фокус върху производството на малц. Това са капиталови инвестиции с дългосрочен характер, които остават в страната и са ясен знак за доверие в бъдещето на българската икономика, посочват от СПБ.
Паралелно с това дълготрайните материални активи в индустрията нарастват с 10 на сто спрямо предходната година. Тенденцията към укрепване на местната производствена база за суровините на пивоварните също бележи значителен ръст. През 2025 г. произведеният в страната хмел е 74 тона - увеличение от 32 процента спрямо предходната година. Поради безупречните си качествени показатели българският хмел намира реализация на различни международни пазари и то с утвърдени пивоварни традиции. 
Пазарът на бира у нас запазва своята активност, като през 2025 г. продажбите на пиво в страната възлизат на 4,9 млн. хектолитра. Макар и със спад на обема от 5 на сто спрямо 2024 г., честотата на консумация на пенливата напитка се запазва на нивата от предходните години. Три четвърти от българите консумират бира поне веднъж месечно, а над половината - всяка седмица. За 42 на сто от потребителите пивото е най-подходящо питие след минералната вода.
В България се произвеждат над 220 асортимента и марки пиво. През 2025 г. членуващите в СПБ производители на бира са добавили към продуктовите си листи 14 нови продукта. Разширява се и съставът на Съюза на пивоварите с два нови члена – „Русчук Крафт Брюъри“ и „Платформ Сървисиз“. Присъединяването им е показателно за навлизането на нови бизнес модели и услуги в индустрията, смятат от СПБ.
Структурата на пазара се променя и в посока на по-устойчиви и екологични решения. Пластмасовите опаковки продължават да намаляват, като през 2025 г. делът им достига 43 процента, което е с 15 на сто по-малко спрямо 2020 г. Кеновете набират все по-голяма популярност и техният пазарен дял вече се разширява на 31 процента. Стъклените бутилки запазват стабилно присъствие с 21 на сто, което потвърждава баланса между традиция и иновация. Наливното пиво в кегове е 5 процента - индикация, че сегментът ХоРеКа (продажбите през заведенията за обществено хранене) все още не е достигнал обемите от предкризисната 2019 г. 
На картата на европейската индустрия България продължава да е на 13-то място по консумация на пиво. Както и в останалите страни от ЕС, така и у нас най-динамично развиващият се сегмент в портфолиото на пивоварите отново е безалкохолната бира. С ръст от 53 на сто и достигнати 122 780 хектолитра през 2025 г., тя се утвърждава като ключов двигател на иновациите. Национално представително изследване на СПБ, проведено от агенция Ипсос през 2025 г. показва, че 54 на сто от българите (над 18 години) пият безалкохолна бира, а всеки трети от тях поне веднъж месечно. Все по-голям брой потребители, особено млади и активни хора – избират този тип напитки, като част от балансирания и активен начин на живот. Нарастват и предпочитанията към продукти на компании, прилагащи стандарти за устойчивост. Тази тенденция не е изолирана, а част от глобалната промяна в потребителските навици и очаквания. 
„Устойчивостта е водещ приоритет за бирената индустрия, а въвеждането на депозитна система за опаковки остава ключов ангажимент на Съюза на пивоварите и през 2026 г. България е задължена да изгради такава система, но страната ни тревожно изостава в този процес. Закъснението вече буди сериозни притеснения в бизнеса и обществото“, коментира изпълнителният директор на СПБ Ивана Радомирова.  
Във всички европейски държави депозитните системи изцяло се финансират от т.нар. ,,задължени индустрии“ на производителите на напитки, които поемат разходите за изграждането им. За България това означава инвестиция за около 100 млн. евро, изцяло поета от индустрията, която има и ангажимента да финансира всички дейности по събиране, логистика и обработка на опаковките. 
,,Абсолютно всички процеси в рамките на депозитната система са напълно прозрачни и проследими чрез национална информационна система, поради което твърдения за монопол или нерегламентирано преразпределяне на средства не са верни и не се подкрепят от фактите и утвърдените европейски практики“, подчертава Радомирова,
В страните от ЕС, с изключение на Хърватия, тези системи се управляват от независимо дружество, което не разпределя печалба, има за учредители сдруженията на производителите на напитки и търговците на дребно, а държавата упражнява строг контрол - модел, доказал своята ефективност и прозрачност. 
Очакванията са Министерството на околната среда и водите (МОСВ) възможно най-скоро да изготви нормативна уредба за депозитната система, съгласно европейския Регламент за отпадъците от опаковки и доказаните в 16 страни на ЕС най-добри практики за управление и функциониране на депозитни системи.
С поглед към настоящата 2026 г. бирената индустрия заявява готовност за нови устойчиви решения, инвестиции и разширяване на пазарното присъствие. Още повече, че това е и година на значими годишнини: 145 години пивоварна промишленост в България, 70 години пивоварна наука и 35 години от създаването на Съюза на пивоварите.