Предишният рекорд от 34,2 на сто през юли 2017 година последва, както и тази година, силна девалвация на местната валута във връзка със спасителен заем от Международния валутен фонд (МВФ).
Египетската лира е загубила половината от стойността си за една година, което е довело до скок на цените, тъй като домакинствата не са могли да свържат двата края в страната, която е зависима от вноса.
Според официалните данни растежът на инфлацията се е смекчил през последните месеци, но цените на хранителните стоки и на напитките са се увеличили с 64,9 на сто спрямо юни миналата година. Това съобщи днес Националната статистическа служба "КАПМАС" (CAPMAS).
Дори и преди настоящата икономическа криза две трети от 105–милионното население на страната е живяло под или малко над прага на бедността, според Световната банка.
Египетската икономика бе тежко засегната от руската инвазия в Украйна през февруари 2022 година, която повиши цените на пшеницата, тъй като Египет е един от най-големите вносители на зърнени храни в света.
Войната дестабилизира международните пазари и накара инвеститорите да изтеглят милиарди чуждестранна валута от страната, чийто доларови резерви са се свили с 20 на сто.
Оттогава тези резерви нарастват, достигайки 34,8 милиарда долара през март, от които 28 милиарда долара под формата на депозити на богати съюзници от Залива, което е с 500 милиона долара повече от февруари. Те обаче трябва да нараснат с още 7 милиарда долара, за да достигнат нивото отпреди пандемията.
Египет, една от петте страни в света, които са най-силно изложени на риск от дефолт по плащането на външния си дълг, според агенция "Мудис" (Moody’s), трябваше да разчита през последните години на спасителни мерки от страните от Залива и на МВФ.
Миналата година МВФ одобри заем от 3 милиарда долара за Египет, чийто външен дълг е нараснал почти тройно за 10 години, достигайки рекордните 165,4 милиарда долара тази година, според данни на министерство на планирането.