Президентът на САЩ Доналд Тръмп може да разбере до часове дали Върховният съд на страната ще ограничи ключов елемент от митническата му политика. Съдът разглежда дали държавният глава има право да налага вносни мита, позовавайки се на Закона за международните извънредни икономически правомощия от 1977 г. (IEEPA) - нормативен акт, който досега не е бил използван за подобна цел, предава Блумбърг.
По-низшестоящи съдебни инстанции вече постановиха, че Тръмп е превишил правомощията си, като едностранно е въвел мита без одобрението на Конгреса. Делата бяха заведени от американски компании и отделни щати. Въпреки това митата остават в сила, докато продължава съдебният процес.
Решението на Върховния съд има значение не само за вътрешната политика на САЩ, но и за търговските партньори на страната, включително Европейския съюз, пише в свой анализ и германската икономическа медия Ен Те Фау. Именно по линия на Закона за международните извънредни икономически правомощия Тръмп въведе и 15-процентна митническа ставка върху вноса на повечето стоки от ЕС. Ако съдът приеме, че използването на закона е неправомерно, вече сключени търговски договорености могат да бъдат поставени под въпрос, а правителството да бъде изправено пред необходимостта да възстанови десетки милиарди долари.
Алтернативите пред Белия дом
Дори при неблагоприятно решение президентът разполага с други законови инструменти за налагане на мита, коментира Блумбърг. Те обаче са по-ограничени и изискват процедури и проверки от федерални институции.
Най-често използваните механизми включват:
Раздел 232 от Закона за разширяване на търговията (1962 г.), който позволява мита от съображения за национална сигурност след разследване на Министерството на търговията. По тази линия вече бяха въведени мита върху стоманата, алуминия и автомобилите.
Раздел 201 от Закона за търговията (1974 г.), който допуска временни защитни мита при доказана сериозна вреда за американски производители, но с ясни времеви и процентни ограничения.
Раздел 301 от същия закон, използван за ответни мерки срещу „несправедливи“ търговски практики - основният инструмент в търговската война с Китай.
Съществуват и по-рядко използвани разпоредби, като раздел 122 (за проблеми с платежния баланс) и раздел 338 от Закона „Смут-Хоули“ от 1930 г., които обаче никога не са прилагани на практика и биха довели до сериозни правни спорове. Смут-Хоули (Smoot-Hawley Tariff Act) е американски закон за митата от 1930 г., който драстично повишава налозите върху вносните стоки, но води до ответни мерки от други държави, срив в световната търговия и задълбочаване на Голямата депресия въпреки тогавашните предупреждения на 1028 икономисти.
Ако все пак Върховният съд ограничи използването на извънредните правомощия, това би намалило способността на Белия дом да налага бързо и мащабно мита, каквато беше практиката през първия и втория мандат на Тръмп. Това от своя страна може да внесе повече предвидимост в международната търговия, но и да забави или усложни бъдещи протекционистични мерки на САЩ.