Растежът на американската икономика се забави през второто тримесечие на годината заради разширяването на търговския дефицит на САЩ, но ускоряването на потребителските разходи и силните инвестиции на бизнеса в инфраструктура за изкуствен интелект сочат, че вътрешното търсене остава стабилно, предаде Ройтерс.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ е нараснал с 1,5 на сто на годишна база през периода април-юни, сочат предварителните данни на Бюрото за икономически анализи към Министерството на търговията на САЩ, публикувани днес.
Анкетираните от Ройтерс икономисти очакваха средно растеж от 2,1 на сто, като оценките им варираха между 0,8 и 2,9 на сто. Проучването обаче е проведено преди публикуването на предварителните икономически показатели за юни, които отчетоха умерено свиване на търговския дефицит при стоките и непроменени запаси в търговията на дребно. След тези данни част от икономистите понижиха прогнозите си за растежа на БВП с до 0,8 процентни пункта - до 1,5 на сто.
През първото тримесечие американската икономика нарасна с 2,1 на сто.
Потребителските разходи, които формират над две трети от икономическата активност в САЩ, са се увеличили с 3,2 на сто през второто тримесечие след ръст от едва 0,5 на сто през периода януари-март.
Въпреки конфликта в Близкия изток потреблението остава устойчиво, отчасти благодарение на по-големите данъчни възстановявания през тази година, които компенсират повишените разходи за горива вследствие на войната.
Освен данъчните облекчения, предвидени в законодателния пакет на президента Доналд Тръмп, известен като „Един голям красив законопроект“ (One Big Beautiful Bill), разходите се подкрепят и от домакинствата с по-високи доходи, които се възползват от поскъпването на финансовите активи. Допълнителен принос за потреблението вероятно са имали и наскоро приключилото Световно клубно първенство по футбол, както и разходите, свързани с междинните избори.
Инвестиционният бум в сферата на изкуствения интелект също подкрепя вътрешното търсене, като засега не показва признаци на забавяне въпреки опасенията на инвеститорите, че оценките на много технологични компании са прекалено високи.
Икономисти обаче предупреждават, че продължаващият вече пети месец военен конфликт между САЩ и Иран представлява риск за вътрешното търсене и икономическия растеж през втората половина на годината.
Вчера Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ остави без промяна основната си лихва в диапазона 3,50–3,75 на сто, като трима членове на Федералният комитет за отворени пазари (FOMC) гласуваха за повишаването на лихвите с 0,25 пр. п. (25 базисни пункта) поради опасения за ръст на инфлацията.
УФР определи икономическата активност като „нарастваща със стабилен темп въпреки повишената несигурност, дължаща се отчасти на конфликта в Близкия изток“. Според икономистите централната банка може да повиши лихвените проценти още през септември, за да ограничи инфлацията, което също подкрепя очакванията за по-бавен икономически растеж през втората половина на годината.
Средната цена на бензина в САЩ отново надхвърли 4 долара за галон (3,78 л) след подновяването на бойните действия в Близкия изток. Тъй като ръстът на заплатите в САЩ едва компенсира инфлацията, домакинствата все по-често използват спестяванията си и заделят по-малко средства, за да поддържат потреблението - тенденция, която според икономистите не може да продължи безкрайно.
Някои анализатори очакват домакинствата да започнат да увеличават спестяванията си като предпазна мярка на фона на нарастващата икономическа несигурност.