В Русия е в сила т.нар. бюджетно правило, което касае частта от приходите от продажбата на петрол, формирана благодарение на постъпленията, получени от разликата между текущата пазарна цена, ако тя е над 60 долара за барел и тази "гранична" стойност, от 60 долара за барел. Тези финансови средства се влагат във Фонда за национално благосъстояние на Русия. Парите от него се използват за покриване на бюджетните дефицити в страната, припомня Ройтерс.
По време на годишна среща на ръководните служители в руското финансово министерство Силуанов заяви, че "границата" от 60 долара от барел, над която приходите от продажбите на петрол се внасят в правителствения фонд, не отговаря на новите предизвикателства. Той се обяви за промяна на тази финансова граница (към понижение - бел. ред.), за да може да бъдат осигурени достатъчно средства за фонда. Средствата в него са намалели до 39 млрд. долара при 112,7 млрд. долара преди началото на руската военна инвазия в Украйна през февруари 2022 г., посочва Ройтерс.
"Настоящата ситуация в световен план изисква да бъде обърнато специално внимание на устойчивостта на публичните финанси към различни сценарии на световното икономическо развитие", заяви Силуанов. Той визира опасенията за забавяне на световната икономика на фона на търговските войни, предизвикани от новите мита върху вноса в САЩ, наложени от администрацията на американския президент Доналд Тръмп, отбелязват анализатори.
На този фон Управителят на централната банка на Русия Елвира Набиулина ще остане на поста си до 2027 г. въпреки критиките, на които е подложена от страна на руски депутати и влиятелни бизнесмени. Тя няма да бъде сменена, тъй като се ползва с личната подкрепа на руския президент Владимир Путин. Това са съобщили за Ройтерс два високопоставени източника. Когато нейният мандат приключи след две години, управляващите в Москва обаче ще бъдат изправени пред труден избор кой да я замени начело на руската централна банка, посочва агенцията.
Критиките срещу Набиулина, която е гуверньор на централната банка от 2013 г., се засилиха в края на октомври м.г., когато институцията повиши основния си лихвен процент до 21 на сто в опит да овладее високата инфлация в страната.
Много руски компании се оплакват, че високите лихви по кредитите, които са взели, са повишили разходите за обслужване на заемите им, отбелязва Ройтерс.