Размерът на фискалния резерв към 30 април е 6,8 милиарда евро, в т.ч. 5,3 млрд. евро са депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,5 млрд. евро са вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други, посочи Клисурски. Той отбеляза, че за сравнение в края на 2025 г. фискалният резерв е бил 8,9 милиарда евро, в т.ч. 7,6 милиарда евро по депозитите и 1,3 милиарда евро вземания от фондовете на ЕС.
Следващите месеци според Клисурски основната задача е да се приеме новият държавен бюджет. В него ще се заложи траекторията, която новото правителство иска да види за държавния бюджет, посочи министърът. Според мен, ако ме питате, към края на годината трябва да се спазят и Маастрихстките критерии и Законът за публичните финанси, т.е. дефицит не по-висок от 3 процента от БВП към края на декември 2026 г., каза Клисурски. Той отбеляза, че в месеците между днешната дата и 31 декември може да има флуктуация в текущия дефицит, но към края на годината предположи, че ще бъде приет такъв бюджет, с който дефицитът да не надвишава 3 процента от БВП. До приемането на този бюджет, предполагам, че ще отнеме поне месец или два, средствата, които са налични във фискалния резерв по моя оценка са достатъчни за покриване на потенциални дефицити през следващите два месеца, приходите ще са достатъчни за повечето текущи разплащания, каза Клисурски, отбелязвайки, че по държавния бюджет за април не са използвани наличности от фискалния резерв.
Ако продължавате в същия дух през май и юни, предполагам, че наличността във фискалния резерв ще бъде напълно достатъчна и няма да има никакви притеснения, каза финансовият министър. Той добави, че важното е в следващите два месеца ресурсите да се ползват отговорно, всички плащания, които са належащи, да се извършват, припомняйки, че в удължителния закон те също са приоритизирани. На първо място в удължителния закон са социалните плащания, разходите за заплати, т.е. няма как например да не се изплатят заплати или пенсии, мисля, че средствата са напълно достатъчно, както и за капиталовите инвестиции, каза Клисурски. Отбелязвайки също, че инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост са в значителен размер, Клисурски обясни, че това ще има някакъв натиск върху дефицита, което се вижда и към края на април и през март, но добави, че това е нормално.
На въпрос налага ли се вдигане на лимита на дълга, каквото мнение изрази преди дни Гълъб Донев от „Прогресивна България“, министър Клисурски посочи, че удължителният бюджет регламентира, че изцяло нов дълг не може да се поема. В момента таванът на дълга е нула, с изключение поемане на дълг за рефинансиране на вече съществуващ дълг, който е в размер на 1,4 млрд. евро, посочи той. България в момента в рамките на удължителния закон не може да поема изцяло нов дълг, реално лимитът е нула, каза Клисурски. Той отбеляза, че в последните няколко години лимитите бяха между 5 и 10 милиарда евро, само през 2025 г. беше 10 милиарда евро.
Към момента в рамките на удължителния бюджет държавата действително няма възможност за поемане на изцяло нов дълг. Вече е въпрос на управление на паричните протоци и бързината, с която ще се приеме новият бюджет и ще се определи новият таван на дълга, каза Клисурски. По думите му правителството би могло да определи някакъв различен лимит на дълга в следващите два месеца, който да се приеме преди новия бюджет.