Само инвестиции в диагностика и превенция ще предотвратят нови аварии с тока, каза енергийният експерт д-р инж. Иван Желязков пред БТА

Двете основни причини за масовите аварии в електрозахранването са липсата на инвестиции в диагностика и превенция, както и безотговорното отношение на мрежовите оператори и регулаторния орган към експлоатацията на енергийните съоръжения. Това каза за БТА д-р инж. Иван Желязков, член на Управителния съвет на Научно-техническия съюз на енергетиците в България и заместник-председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ), по повод прекъсванията в редица населени места в последните дни.
По думите му три са вариантите за инвестиции в диагностика и превенция. Първият е със собствени средства на електроразпределителните дружества. Вторият вариант е чрез повишаване на цените на електроенергията от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Третият - чрез привлечен финансов ресурс от банки и фондове.
Според Иван Желязков още през пролетта мрежовите оператори е трябвало да изготвят план за това как ще работят при есенно-зимни условия, с какви аварийно-ремонтни групи ще разполагат, и да запознаят регулаторните органи с този план.
"На много места в България има счупени стълбове. Години наред те стоят по полетата и ръждясват. Неколкократно сме апелирали към мрежовите оператори да направят тест и анализ на остатъчния ресурс на железно-решетъчните стълбове. Да ги подложат на изпитания, които да покажат докога може да се експлоатират и ако им остава малко "живот", да бъдат подменени навреме с нови", поясни Иван Желязков. "Никой обаче нищо не прави по въпроса. Това е безотговорност от страна на регулатора към националната енергетика и енергийната ни сигурност", допълни той.
Според енерийния експерт действията, които се предприемат в момента, са временни и няма да решат проблема. Аварии ще продължава да има, затова е наложително да се предприемат мерки. На първо място той посочи необходимостта да се направи оценка на риска. Второ, да се изследва целият остатъчен ресурс на железно-решетъчните стълбове. Трето, да се увеличат мобилните аварийно-ремонтни групи в зимни условия. И четвърто, да има повече контрол и отговорност от страна на КЕВР, Министерството на енергетиката и Комисията по енергетика към Народното събрание.
БТА припомня, че вчера председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов отбеляза, че регулаторът в продължение на 10 години нито веднъж не е ограничавал разходите на енергийните дружества за инвестиции. Според него дружествата изпълняват задълженията си по инвестиционните програми, които ще бъдат проверени през април и май тази година.
Според общите условия на електроразпределителните дружества, ако клиентите останат без ток повече от 24 часа по вина на дружеството, се дължи компенсация от 30 лева. При прекъсване над 36 часа, се начислява допълнителна неустойка от 20 лева за всеки започнат период от 12 часа без електрозахранване. По отношение на допълнителните компенсации, обявени от служебното правителство, Иванов уточни, че Министерският съвет трябва да определи реда и условията за тяхното изплащане.
На въпрос на БТА дали дружествата могат да се позоват на форсмажорни обстоятелства и да откажат да изплатят компенсации на потърпевшите клиенти, Иванов заяви, че в момента няма такива основания. "Ако това се оспори, решението ще бъде в ръцете на съда, а не на Комисията", допълни той.
Председателят на КЕВР Иван Иванов съобщи още, че e подписал заповеди за създаването на три работни групи, които ще извършат извънредни проверки на трите електроразпределителни дружества. Той подчерта, че съгласно Закона за енергетиката, Министерството на енергетиката отговаря за техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти, както и за тяхната готовност при бедствия.
------------
Д-р инж. Иван Желязков има дългогодишен управленски опит в енергетиката. Бил е заместник-председател на Съвета на директорите на "Национална електрическа компания" (НЕК) ЕАД и член на СД на ТЕЦ "Марица Изток 2" ЕАД. Той е доктор по икономика, с докторантура по "Енергийна сигурност", магистър по Електроенергетика от Техническия университет и магистър по Международни икономически отношения от УНСС. Специализира "Банки и банков мениджмънт" в Института за следдипломна квалификация при УНСС. От 2014 г. е Председател на СД на "Контактни елементи" АД, член на СД на "ЦЕРБ" ЕАД и управител на ЦЕРБ "Солар". Член е на УС на Научно-техническия съюз на енергетиците в България (НТСЕБ).