Министерството на финансите на САЩ въведе санкции срещу петролохимическата група "Шандун Цзинчън" (Shandong Jincheng), която според него е независима рафинерия в провинция Шандунг, закупила милиони барели ирански петрол от 2023 г. досега. То също така санкционира базирания в Китай терминал за преработка на суров петрол "Жичжао Шъхуа" (Rizhao Shihua) на пристанище Ланшан. Финансовото министерство на САЩ обяви, че то е приело повече от дузина плавателни съдове от така наречения ирански флот в сянка, които избягват санкциите.
САЩ смятат, че петролните мрежи на Иран помагат на Техеран да финансира ядрените и ракетните си програми и да поддържа военните действия в целия Близък изток. Иран твърди, че ядрената му програма е за мирни цели.
Санкциите бяха наложени, дори след като Израел и "Хамас" подписаха споразумение за прекратяване на огъня в Газа и освобождаване на заложниците, което, ако бъде изцяло приложено, би сближило двете страни повече от всеки друг опит за спиране на войната, която се разпространи в региона и въвлече страни като Иран, Йемен и Ливан.
"Министерството на финансите намалява паричния поток за Иран, като разрушава ключови елементи от иранската машина за износ на енергия", каза министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт.
Иран продължава да изнася големи обеми петрол въпреки американските санкции
Неправителствената организация "Обединени срещу ядрен Иран" (United Against a Nuclear Iran) която следи доставките на петрол на страната, съобщи, че септемврийският износ на петрол на Техеран е поставил нов рекорд за годината от около 63,2 милиона барела на стойност около 4,26 милиарда долара.
Този ръст на продажбите вероятно се дължи на натрупване на запаси преди възобновяването на санкциите на ООН срещу Иран, съобщи организацията.
"Корабите, притежавани или управлявани от американски фирми и физически лица, като и тези построени в САЩ или плаващи под американски флаг, ще бъдат таксувани с допълнителни пристанищни такси за всяко пътуване, считано от 14 октомври, заяви китайското министерство на транспорта", цитирано от Ройтетс.
Таксите са контрамярка срещу действията на САЩ, съобщи министерството. Считано също от 14 октомври, корабите, построени в Китай – или управлявани или притежавани от китайски организации - ще трябва да плащат такса при пристигане на първото си пристанище в САЩ. Таксите могат да достигнат 1 милион долара за кораб,. превозващ над 10 000 контейнера и биха могли да се увеличават ежегодно до 2028 г., според оценки на анализатори.
Корабите, притежавани или управлявани от китайска организация, ще се сблъскат и с фиксирана такса от 80 долара на нетен тонаж на пътуване до САЩ.
Таксите на САЩ за свързани с Китай кораби, след разследване на търговския представител, са част от по-широките усилия на Вашингтон за съживяване на местното корабостроене и отслабване на военноморската и търговска корабоплавателна мощ на Китай.
През последните две десетилетия Китай се катапултира до позиция номер 1 в света на корабостроенето, като най-големите му корабостроителници обработват както търговски, така и военни проекти.
Китайските такси за американски кораби биха могли да навредят на САЩ по-малко, отколкото американските за Китай, отбелязва Ройтерс. Според военни и индустриални анализатори китайските корабостроителници са построили миналата година над 1000 търговски кораба, а САЩ по-малко от 10.
За американските кораби, акостирали в китайски пристанища от 14 октомври, таксата ще бъде 400 юана (56,13 долара) на нетен тон, съобщи китайското министерство на транспорта.
Тя ще се увеличи до 640 юана (89,81 долара) от 17 април 2026 г. и до 880 юана от 17 април 2027 г.
За кораби, акостиращи в китайски пристанища от 17 април 2028 г., таксата ще бъде 1120 юана (157,16 долара) на нетен тон.
Напрежението между Китай и САЩ започна да се задълбочава от септември, като двете суперсили изглежда се борят да излязат от рамките на настоящото си търговско митническо примирие - 90-дневна пауза от 11 август, която приключва около 9 ноември.
Очаква се президентът на САЩ Доналд Тръмп и китайският лидер Си Цзинпин да се срещнат помежду си при участието си на срещата на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Южна Корея в края на октомври.