Това решение идва два месеца, след като Гана обяви, че е сключила споразумение със САЩ за приемането на депортирани от САЩ граждани на страни от Западна Африка.
Икономиката на Гана пострада от въвеждането през април на мита, първоначално фиксирани на 10 на сто, а през август увеличени на 15 на сто, което доведе до значително повишение на цените на продуктите от африканската страна, влизащи на американския пазар.
Гана, вторият по големина производител на какао в света след Кот д'Ивоар, зависи силно от приходите си от износ за стабилизиране на националната валута и финансиране на държавните разходи.
„Американската администрация официално информира правителството на Гана, че митата от 15 на сто, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп върху какаото и някои селскостопански продукти от Гана, са отменени“, написа днес в социалната мрежа „Екс“ (X) министърът на външните работи Самуел Окудзето Абкава.
Според него отмяната на митата е влязла в сила на 13 ноември, като се очаква тя да донесе на Гана „60 милиона долара допълнителни приходи всяка година“.
Гана изнася средно 78 000 тона какаови зърна годишно за САЩ, които са най-големият вносител на шоколад и продукти на какаова основа в света.
Освен какаото сред селскостопанските продукти, за които се отменят митата, са кашуто, авокадото, бананите, мангото, портокалите, лайма, плантана, ананаса, гуавата, кокосовите орехи, джинджифила и чушките капия.
В рамките на споразумение, подписано с Вашингтон през септември, Гана започна да приема десетки лица, експулсирани от САЩ, най-вече от страните от Западна Африка.
Малко след сключването на това споразумение САЩ извадиха Гана от списъка на африканските страни, които от юни бяха обект на ограничения при издаването на визи.
„Това е ситуация, от която печелят и двете страни“, заяви пред АФП Даниел Аматей Аним-Премпе, икономист от Акра и член на Политическата инициатива за икономическо развитие.
„Секторът на какаото, който е стълб на селскостопанската икономика на Гана, е този, който би трябвало да се възползва най-много от по-добрия достъп до американския пазар“, добави той.
Перспективата за допълнителни 60 милиона долара годишно в държавната хазна би трябвало да облекчи икономиката, която тъкмо се възстановява от една от най-тежките кризи в историята си, белязана от неплатежоспособност през 2022 г. и инфлация, достигнала 50 на сто.
Благодарение на увеличаващия се брутен вътрешен продукт (БВП) и намаляващ държавен дълг, доверието на инвеститорите се засили, като страната получи нови плащания от Международния валутен фонд (МВФ) и по-добри оценки от агенциите за кредитен рейтинг „Фич“ (Fitch), „Мудис“ (Moody's) и „Стандард енд Пуърс“ (S&P).