Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт заяви днес, че Вашингтон ще „окаже натиск“ върху Международната агенция по енергията (МАЕ) да се откаже от принципа за нулево нетно ниво на емисиите, и може да напусне глобалния надзорен орган, ако това не се случи, предаде Си Ен Би Си.
Райт говори в последния ден от министерска среща на МАЕ в Париж и малко след това заяви, че агенцията ще трябва да се реформира, за да могат САЩ да останат член в дългосрочен план.
„Налице е подобен групов манталитет, 10 години, инвестирани в разрушителна илюзия за нулево нетно ниво на емисиите до 2050 г., ето защо САЩ ще окажат целия възможен натиск, за да накарат МАЕ в крайна сметка да се откаже от този принцип през идната година или около нея“, е казал Райт, според Ройтерс.
Парижкото споразумение от 2015 г. ангажира страните да гарантират „нулево нетно ниво на емисиите“ - балансиране на въглеродните емисии, отделяни в атмосферата и отстранени от нея. САЩ, Индия и Европейският съюз бяха сред страните замърсители, които ратифицираха споразумението.
Райт е добавил, че Вашингтон не е имал намерение да напуска МАЕ, тъй като „винаги има риск“ Китай да придобие господстваща позиция в агенцията, ако го направи.
Си Ен Би Си се е свързала с Министерството на енергетиката на САЩ и МАЕ за коментар.
МАЕ, създадена през 1974 г., за да гарантира сигурността на доставките на петрол, се сблъска с критики от администрацията на Тръмп миналата година, когато прогнозира, че „пикът на петрола“, когато световното производство на суров петрол ще достигне най-високата си точка, преди да навлезе в необратима спирала на спад, ще настъпи около 2030 година.
Организацията на страните износителки на петрол ОПЕК обвини базираната в Париж агенция в дестабилизиране на световната икономика. Райт определи прогнозата на МАЕ като „безсмислена“.
По-късно енергийният регулатор смекчи прогнозата си, като обяви, че търсенето на петрол може да продължи да расте до средата на века.
Учените предупреждават, че средните глобални температури не трябва да се увеличават с повече от 1,5 градуса по Целзий, ако светът иска да избегне най-лошото от климатичната криза.
Този праг е признат за ключова дългосрочна цел, тъй като повратните точки стават по-вероятни след достигането на това ниво. Те могат да доведат до драматични промени или потенциално необратими промени в някои от най-големите системи на Земята.