Сдружение "За Земята" представи изводите от два доклада, анализиращи изпълнението на проекти по НПВУ за енергийна ефективност и ВЕИ

Изводите от два доклада, които проучват опита и резултатите от изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) за обновяване на многофамилните жилищни сгради и за употребата на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) от домакинствата, представиха днес от екологичното сдружение "За Земята". Това стана в рамките на организирания през платформата "Зуум" (Zoom) уебинар за журналисти, озаглавен "Как парите от плана за възстановяване стигат до хората?". Резултатите от проучванията представи техния автор, експертът по енергийни политики от Института за зелена политика Петко Ковачев. Той беше гост-лектор на събитието. 
Три основни слабости изтъкна Ковачев при изпълнението на програмата за енергийна ефективност чрез обновяване на многофамилните жилищни сгради. На първо място той посочи дизайнът при 100 процента безвъзмездно финансиране, "не сработването" на схемата и при 20 процента самоучастие на етажната собственост и накрая - тромавия и централизиран процес на управление на програмата. 
Въз основа на горните констатации авторът на документа прави четири основни заключения. 
На първо място е провалът при изпълнението на целта за участие на гражданите в програмата чрез финансово самоучастие, като кандидатите през първия етап (при 100 процента самоучастие, бел. авт.) са 3068, а през втория – 307, според информацията в доклада. 
Петко Ковачев твърди също, че е "блокиран процесът по натрупване на опит както у гражданите, така и от страната на финансиращи институции. 
Изтъква се, че "политическият популизъм побеждава в сфера, в която трябва максимално бърза мобилизация на всички възможни участници, за да се постигнат националните цели за енергийна ефективност и намаляване на емисиите на парникови газове". 
Той постави акцент върху необходимостта от прецизиране на институцията "Едно гише". 
При "Подкрепата за енергия от ВЕИ за домакинствата" Петко Ковачев се спря на четири разпознати слабости. Това са сложната документация, която по думите му отблъсква потенциалните кандидати; конструирането на схемата за участници с финансови възможности; липсата на техническа подкрепа за гражданите и накрая липсата на капацитет от страна на управляващата институция, в лицето на Министерството на енергетиката. 
Водещ извод в доклада по тази процедура е, че "от самото си начало този проект е бил в риск" и това според автора на документа се доказва от промените в дизайна, които "изглежда още не са приключили в частта за финансирането". Според Ковачев увеличението на парите по Подкрепата не е достатъчно условие за успеха на процедурата, където с по-голяма тежест са "правилната подготовка и провеждане". Той акцентира и върху това, че проектите за ВЕИ не трябва да изключват енергийно бедните.
Петко Ковачев определи НПВУ като пилотен проект, по който от ЕК ще предоставят средства оттук насетне, обвързвайки ги с осъществяване на реформи от страните членки на ЕС. Анализирането на натрупания опит се налага от вероятността, че приложеният модел в националните планове за обвързване на финансирането с реформи ще се наложи като водещ.