Ще направи ли пауза ЕЦБ в паричната си политика?

Европейската централна банка (ЕЦБ) приключва днес двудневното си заседание по паричната политика, на което се очаква да бъде взето решение водещата лихва да бъде оставена без промяна на фона на данните, сочещи слабо изменение в средата от предишното заседание през юни и продължаваща несигурност относно търговските отношения между ЕС и САЩ.  
ЕЦБ понижи лихвите си на осем последователни стъпки от юни 2024 г. предвид забавящата се инфлация, която постепенно достигна целевото ниво на институцията от 2 процента. През юни т.г. депозитната лихва (която търговските банки получават за овърнайт депозити в ЕЦБ) за пореден път бе намалена с 0,25 процентни пункта до 2 процента или два пъти под нивото отпреди началото на цикъла на сваляне на ставката, когато тя бе 4 на сто. Със същата стъпка бяха понижени и другите две лихви, определяни от институцията във Франкфурт - основната лихва по рефинансирането (по която банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица), която достигна 2,15 на сто, и лихвата по пределното кредитно улеснение (плащана от банките при овърнайт заемане на средства от ЕЦБ с предоставяне на обезпечение), свалена до 2,40 процента.  
Най-новите данни за инфлацията, оповестени от Евростат миналата седмица, сочат леко ускорение до 2 на сто през юни (+0,1 пр. п. спрямо май) за валутния съюз, но показателят остава на целевото ниво. След юнското си заседание ЕЦБ оповести прогноза, която предвижда инфлацията да се задържи на равнището от 2 процента тази година, а догодина да спадне още повече - до 1,6 на сто.
Икономисти, анкетирани от Ройтерс, единодушно очакват ставките да останат без промяна, като според 60 процента от тях има вероятност на следващото заседание, през септември, да бъдат намалени с още 0,25 на сто. Някои експерти виждат вероятност и за второ понижение до края на годината, което да свали депозитната лихва до 1,5 на сто. 
Сигнал за очакваното решение по-рано този месец даде гуверньорът на германската централна банка "Бундесбанк" (Bundesbank) Йоахим Нагел, който в интервю за германския в. "Ханделсблат" посочи, че от гледна точка на паричната политика "в момента се изисква политика на твърдата ръка", имайки предвид и несигурността, предизвикана от президента на САЩ Доналд Тръмп и митническата му политика.
Очаква се от 1 август да влязат в сила обявените от Тръмп мита за внос на американския пазар, които за ЕС могат да са в размер от 30 процента, ако междувременно не бъде постигнато споразумение. Същевременно Брюксел подготвя много обширен пакет от възможни контрамерки. Евентуалните мита застрашават да забавят икономиката на еврозоната, което може да наложи на регулатора от Франкфурт да свали ставките си, за да стимулира растежа. 
Оставяне на лихвите без промяна на заседанието днес ще даде на ЕЦБ време да изчака по-голяма яснота за развитието в търговските отношения и да актуализира оценките си за предстоящите икономически тенденции, както и да вземе решение на базата на повече данни. 
Централната банка на валутния съюз следи внимателно и развитието на валутния пазар, където еврото поскъпна спрямо долара с близо 17 процента от февруари до началото на юли, достигайки максимум от 2021 г. от около 1,18 долара за едно евро. Вчера ЕЦБ определи референтен курс от 1,1726 долара.
Вицепрезидентът на централната банка на еврозоната Луис де Гиндос по-рано определи като критична точка курс от 1,20 долара за едно евро, припомня Ройтерс. Анализатори очакват това ниво да бъде достигнато в рамките на година, макар че през юни прогнозите на ЕЦБ бяха за курс от 1,13 долара за едно евро през идните две години. Поддържане на валутния курс на еврото не влиза в мандата на ЕЦБ, но високият курс застрашава растежа и инфлационното равнище, което може да тласне банката към действие.