„Шкода“ увеличава печалбата си през 2025 г. въпреки кризата в „Фолксваген“
Нетната печалба на компанията се е увеличила с 8,6 на сто спрямо предходната година и достига около 2,5 милиарда евро. Приходите са нараснали с 8,3 на сто и за първи път надхвърлят 30 милиарда евро.
В същото време оперативната печалба на концерна „Фолксваген“ е спаднала повече от наполовина за същия период.
Председателят на управителния съвет на „Шкода“ Клаус Целмер заяви в Прага, че резултатите са надминали очакванията.
По думите му за това допринасят ефективният бизнес модел на компанията, мотивираният персонал и стратегията да се разработват и предлагат автомобили според предпочитанията на клиентите, независимо от типа задвижване.
„Нашият план е да останем гъвкави“, посочи Целмер.
Той отбеляза, че „Шкода“ не е засегната от митата на САЩ върху вноса на автомобили, тъй като марката не присъства на северноамериканския пазар.
Компанията обаче се е изтеглила от руския пазар и постепенно се оттегля от Китай. Според Целмер основният двигател на бъдещия растеж ще бъде Индия.
Въпреки увеличаването на дела на електромобилите и плъг-ин хибридите до над една четвърт от продажбите „Шкода“ продължава да залага и на модели с двигатели с вътрешно горене.
Компанията е решила да разработи наследник на компактния SUV модел „Карок“ (Karoq), който ще се произвежда в Чехия. Новият автомобил се очаква да излезе на пазара след около две години и ще се предлага както с конвенционално, така и с хибридно задвижване.
„Това е нашият отговор на по-бавното преминаване към изцяло електрически автомобили“, заяви Целмер.
Междувременно „Фолксваген“ потвърди плановете си да съкрати около 50 000 работни места в Германия до 2030 г. „Шкода“ е започнала програма за повишаване на ефективността още преди три години, която предвижда намаляване на персонала с около 15 на сто до 2028 г. в звена, които не са пряко свързани с производството.
Част от тези позиции ще бъдат заменени с нови работни места в области като изкуствения интелект.
Сред основните рискове пред компанията остава геополитическата несигурност, свързана с войната в Иран, и възможните последици за глобалната търговия и енергийните доставки, включително евентуална блокада на Ормузкия проток.