Силното търсене може да подхранва инфлацията в САЩ и да наложи по-високи лихви, предупреди Остън Гулсби

Инфлацията в САЩ може вече да се подхранва и от силното търсене, а не само от шоковете, свързани с митата и цените на енергията през последните 18 месеца. Това заяви вчера президентът на Управлението за федералния резерв за Чикаго Остън Гулсби, цитиран от Ройтерс. По думите му подобно развитие би означавало безспорна необходимост от по-високи лихвени проценти.
„Ако търсенето прегрее, няма никаква неяснота как трябва да реагира УФР“, заяви Гулсби. Той отбеляза, че мащабът на инвестициите в изкуствен интелект може да „излезе извън собствените си рамки“ и да повиши съвкупното производство над равнището, което икономиката може да поеме.
Същевременно шоковете от страна на предлагането, които по принцип се очаква да имат временен и еднократен ефект върху инфлацията, оказват по-трайно влияние. Затова централната банка не може да ги пренебрегва при определянето на паричната политика, посочи той.
Традиционният подход допуска временните последици от подобни шокове да бъдат изчакани, тъй като недостигът и производствените затруднения постепенно се преодоляват. Опитът след пандемията от КОВИД-19 обаче показва, че сътресенията стават по-чести и продължителни.
„Петролът, митата и цените на суровините - анализаторите прекараха повече от година в отлагане на момента, в който инфлацията би трябвало да достигне връх и да започне да спада, а това не е успокояващ модел“, заяви той. „Нуждаем се от доказателства, че тези шокове действително отшумяват, иначе е трудно да се види надежден път обратно към инфлация от 2 на сто - а още по-трудно е да се оправдае продължаващото им пренебрегване“, добави Гулсби.
Последната оценка за инфлацията през юли е 3,7 на сто, значително над целта на Управлението за федерален резерв (УФР), като през последните месеци напредъкът е ограничен.
„В подобна среда единственият път обратно е трудният път“, заяви Гулсби, визирайки по-високите лихви и съпътстващите забавянето на икономиката рискове за растежа и заетостта.
Миналата седмица УФР повиши основната си лихва с 0,25 процентни пункта. На последвалата пресконференция президентът на централната банка Кевин Уорш подчерта устойчивостта на вътрешното потребление, бизнес инвестициите и други компоненти на търсенето.
Гулсби няма право на глас при решенията за лихвените проценти през тази година. Той не коментира решението от последното заседание и не даде конкретни насоки за бъдещата парична политика.