Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) изрази резерви към изпълнението на предложения проект за държавен бюджет за 2026 година в рамките на дефицит под 3 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП), предвид размер на разходната и оптимистичната, според макроикономистите, прогноза за приходната му част. Това се посочва в Становище на ССИ, с което разполага редакцията на БТА.
Те припомнят, че от 2020 година парадигмата на публичните финанси е променена изначално, като политиката на близки до балансирани бюджети е изместена от такава, в която целта е дефицитът да се вмести в ограничението от 3 процента. Съществен белег в изготвянето на финансовата рамка през последните години, съгласно становището, е първо да се определи размерът на желаните разходи, след което да се търсят източници за тяхното финансиране.
Позовавайки се на икономическата теория и практика, от ССИ заявяват, че благоразумната фискална политика би следвало да е насочена към постигане на балансиран бюджет, а защо не и излишък, с което да се гарантира фискално пространство за подкрепа в периоди на икономически спадове и отрицателни шокове.
В позицията си от ССИ твърдят, че от проекта за държавен бюджет и мотивите към него става ясно, че растежът на разходите през 2026 година би изпреварил значително този на приходите, ако не бъдат предприети мерки за овладяване на дефицита. Според макроикономистите обаче предложените дискреционни мерки са концентрирани отново в приходната част, подобно, по думите им, на 2025 година. Част от тях се изразяват в увеличаване на данъчни и осигурителни ставки, повишаване на административно определени прагове, събиране на 100 процента дивидент, мерки за борба с неформалната икономика.
От ССИ заключват също така, че предложеният проектобюджет за 2026 година не отговаря и на изискванията на Закона за публичните финанси, заради значителното отклонение от средносрочната бюджетна цел, без да са предвидени корективни мерки или пък да са заложени значителни структурни реформи. От ССИ намират несъответствие със законодателството и заради неспазването на правилото за поддържане на нулево или положително салдо на сектор “Държавно управление“, определяйки като дискусионно допускането, че планираните дефицити се дължат на еднократни фактори като инвестиции във военно оборудване, поради “стремежа за достигане на военни разходи при 5 процента от БВП и постоянното повишаване на заплатите“, трайно увеличаващи тези разходи и относителното им тегло спрямо общите разходи. Според ССИ липсват и предвидени стъпки и срокове за достигане на нулево или положително бюджетно салдо на сектор “Държавно управление“.
Несъответствие, съгласно становището, със ЗПФ има и при неспазване на правилото годишният растеж на разходите да не надхвърля референтния растеж на потенциалния БВП, като в предложения вариант за държавен бюджет обаче стойността а индикатора е разгледана в средносрочен период, а не за всяка година отделно.
В становището си от ССИ разглеждат и макрорамката, на която стъпва проектобюджетът. Оттам са на мнение, че за разлика от миналото, сегашната прогноза за размера на БВП по текущи цени през 2025 година изглежда реалистична – около 220,8 млрд. лева. (112,9 млрд. евро). Оттам заключват, че спрямо тази база очакваният БВП в размер на 235 млрд. лева (приблизително 120,2 млрд. евро) също изглежда възможна за изпълнение. Притеснение, според макроикономистите, обаче будят реалните растежи на БВП и неговите разходни елементи, като въз основа на данните в проектобюджета от ССИ заключват, че от Министерството на финансите очакват силен импулс на изтласкване на частните инвестиции.
От ССИ изразяват и недоверие към прогнозата за инфлацията на фона на политиката за увеличаване на заплатите и пенсиите и предстоящото въвеждане на еврото.
В Становището си от ССИ критикуват и структурата на сегашния икономически растеж и споделят общо виждане със синдикатите, че той е движен изцяло от потреблението и услугите, докато промишлеността се свива.