Сивата икономика в България съставлява около 34,6 процента от БВП през 2023 г., показва проучване

Сивата икономика в България съставлява около 34,6 процента от БВП, показват данни за 2023 г. от проучване по поръчка на "Виза България", осъществено от международната консултантска компания "Киърни" (Kearney), което беше представено днес в София.
Според данните този процент на сива икономика у нас е най-голям сред страните в ЕС. 
Проучването показва, че неформалната икономика е най-силно изразена в секторите хотелиерство и ресторантьорство - 70 процента, селско и горско стопанство и риболов - 66 процента, изкуства, забавления и спорт - 58 процента, строителство - 56 процента, търговия на едро и дребно - 53 процента и производство - 49 процента. В абсолютни стойности търговията на едро и дребно (14,2 млрд. лв.) и промишленото производство (13,6 млрд. лв.) са секторите с най-голям обем на сивата икономика.
Проучването отчита ролята на дигитализацията за ограничаване на сивия сектор и стимулиране на икономическия растеж. Според изводите 5 процента годишен ръст на дигиталните плащания в рамките на пет години в България може да намали размера на сивата икономика с един процент годишно. Това би могло да увеличи БВП с 1,9 млрд. лева годишно и да донесе допълнителни 0,6 млрд. лева данъчни приходи всяка година, отбеляза при представянето Конрад Слусарчик, директор "Комуникации с институции" за Централна и Източна Европа във "Виза Европа" (Visa Europe). 
Данните показват, че използването на електронни разплащания в България е значително под средното за ЕС. Средно българите извършват 124 дигитални разплащания годишно на човек, което е под една трета от средното за ЕС.
Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, коментира, че по-успешно в дългосрочен план в борбата със сивата икономика ще бъде действие, което се опитва да елиминира не само крайната стъпка, а в цялост да атакува всички фактори и причини, които пораждат това явление и които подкрепят тези, които нарушават правилата, не си плащат данъците и така променят конкурентната среда.
Според Богданов това, което трябва да се прави, е да се действа систематично по всички линии, включително опростяване на регулациите, намаляване на най-високите данъчни тежести, насърчаване и улесняване на тези, които са на светло, на тези, които плащат безкасово, като всички тези мерки трябва да функционират и да се правят накуп, за да имаме устойчив дългосрочен ефект. Трябва за повечето предприемачи да е по-изгодно и по-добре за тяхното дългосрочно бизнес развитие да операрит на светло, вместо да нарушават закона и да крият оборотите си и съответно да не плащат данъци, добави Богданов.
Икономистът отбеляза още, че в последните 10-15 години има известно подобрение по отношение на борбата със сивата икономика у нас като увеличаването на дела на цифровите разплащания в по-дългосрочен план играе роля за това. Помагат също и редица други добри политики - това, че данъчната администрация се електронизира, че се опростява начинът, по който малкият бизнес и физическите лица могат да декларират и да плащат данъци с много по-малки административни разходи, помагат и някои целенасочени действия в областта на трудовото законодателство, отбеляза Богданов. 
Каталин Крецу, генерален мениджър във "Виза Европа" за България, Румъния, Словения и Хърватия, отбеляза важността на дигиталните разплащания за намаляване на сивата икономика, както и това те да бъдат направени по-достъпни и по-атрактивни. Той посочи също важността на финансовото образование и на разбирането от по-широк кръг хора, че неформалната икономика в крайна сметка не е нещо полезно. Това не е лесно, защото икономическият натиск е голям, нямайки достатъчно пари, това ни мотивира да се опитваме да не плащаме допълнителни данъци, да плащаме по-малко на нерегистрирани работници. За това финансовото образование е много важно, посочи той. 
Широкото разпространение на неформалната икономика в България подчертава неотложната нужда от целенасочени мерки и иновативни решения за ефективно справяне с проблема, каза Красимира Райчева, изпълнителен директор на "Виза България". Тя отбеляза, че страната ни вече е реализирала различни инициативи за борба с неформалната икономика и разгледа различните мерки у нас за това. 
Райчева посочи програмата на Виза "България БезБрой", започнала през 2022 г. и която се реализира в 18 големи градове и курорти, като практически пример за прилагане на мерки за насърчаване на електронните плащания. През 2024 г. 84 процента от всички нови търговци с ПОС устройства са участвали в програмата, а 37 процента от новите терминали са били инсталирани в обекти, включени в инициативата. Също така 8 процента от всички обеми на плащания, извършени от малки и средни предприятия през миналата година, идват от търговци, участвали в програмата.