Сметната палата на ЕС критикува планираните механизми за контрол и оценка в новия Европейски мегафонд, част от бюджета за 2028-2034 г.

Европейска сметна палата (ЕСП) отправи предупреждения относно предложението за създаване на Регламента за европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие, селски райони, рибарство и морска политика, просперитет и сигурност за периода 2028–2034 г. (Европейски фонд), който ще обхване близо половината от планирания бюджет на ЕС за периода и е в размер на 2 трилиона евро, се посочва в доклад, публикуван днес на страницата на институцията.
В две становища, изготвени по искане на Европейския парламент (ЕП) и Съвета на Европейския съюз, европейските одитори анализират законодателните предложения на Европейска комисия за новия финансов инструмент - т. нар. Европейски мегафонд, както и за нова рамка за измерване на резултатите от разходването на средствата на ЕС.
Според предложението на Еврокомисията от 2025 г., новият Европейски фонд ще бъде най-големият компонент на следващата многогодишна финансова рамка, като ще представлява около 44 на сто от общите разходи. Той ще обедини финансирането за кохезионната политика, земеделието и нови приоритети като отбраната в рамките на единен национален план за всяка държава членка. Предвиждат се и до 150 милиарда евро заеми за страните от ЕС, финансирани чрез общоевропейски дълг.
Новият модел предвижда плащанията към държавите членки да се извършват при изпълнение на предварително определени етапи и цели, а не чрез възстановяване на реално направени разходи. Този подход е изграден по модела на Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), прилаган след пандемията от КОВИД-19, който вече бе обект на критики от страна на европейските одитори.
От Сметната палата посочват, че обединяването на различни фондове с различни цели и срокове може да доведе до допълнителна сложност и до необходимост от компромиси между приоритетите. Според одиторите съществува риск държавите членки да не успеят да отговорят едновременно на всички цели на ЕС и на специфичните национални и регионални потребности.
Въпреки заявената цел за опростяване на процедурите, е възможно административната тежест да бъде намалена основно на равнище Еврокомисия, без реално облекчение за националните и регионалните органи и крайните получатели на средства.
Одиторите подчертават, че етапите и целите, от чието изпълнение ще зависят плащанията, трябва да бъдат ясно и прецизно формулирани. Според тях са необходими и по-силни гаранции за надеждността на разчетите, както и механизми за еднакво третиране на държавите членки. Различията в нивото на амбиция и в начина, по който се разбират показателите, могат да затруднят сравняването на резултатите и да поставят под въпрос равнопоставеното третиране на държавите членки.
Сметната палата изразява опасения и относно отчетността. Предложението намалява ролята на ЕК и разчита в по-голяма степен на националните системи за контрол, в които одиторите вече са установявали слабости. Според тях са необходими ясни изисквания за одит и контрол, както и конкретни финансови последици при неспазване на европейското и националното законодателство.
По отношение на измерването на резултатите от разходването на средствата одиторите отбелязват, че предложената рамка съдържа съществени недостатъци. Около една четвърт от областите, по които се предвижда финансиране, не са определени показатели за постигнат резултат, което прави по-трудна обективната оценка на ефекта от изразходваните средства. Това създава риск да се отчита напредък по изпълнението на дейности, без да е ясно дали са постигнати реалните цели на ЕС.
Освен това не е установена ясна връзка между финансирането и постигнатите резултати, а изчисляването на разходите по хоризонтални приоритети (политики или цели, които се прилагат във всички области на финансиране, а не само в една конкретна програма) като например за околната среда ще се базира на прогнозни, а не на действителни данни. Според одиторите това може да доведе до завишаване на отчетените суми.
Сметната палата призовава за по-ясна рамка за надзор и отчетност и за информационни системи, които да гарантират пълна проследимост и достъп за одит и контрол.
Съветът на ЕС, който взема окончателното решение за бюджета, и Европейският парламент, който трябва да даде съгласието си, предстои да разгледат предложенията на ЕК в рамките на преговорите по следващата многогодишна финансова рамка.