Смъртните случаи при наводнения по света достигнаха 13-годишен връх тази година, а 106 държави отчетоха температурни рекорди, съобщи „Оксфам“

От началото на годината най-малко 8000 души са загинали при наводнения по света – най-голям брой от 2013 г. насам, а в 106 държави са регистрирани рекордни месечни температури, съобщи „Оксфам“ (Oxfam). Същевременно въглеродните емисии на най-богатия 1 процент от населението на света допринасят 100 пъти повече за настоящите екстремни горещини в сравнение с емисиите на най-бедната половина от човечеството, се посочва в най-новия анализ на международната неправителствена организация, заключенията от който бяха получени на редакционната поща на БТА.
Данните бяха оповестени на фона на провеждащата се в турския средиземноморски курорт Анталия климатична конференция на ООН КОП31 (COP31), която продължава до 20 ноември. По време на тазгодишната Световна среща за климата на летището в града от 7 ноември досега са кацнали 87 частни самолета, включително и този на нигерийския милиардер Алико Данготе - най-богатия човек на африканския континент, посочва „Оксфам“.
Около три четвърти от загиналите при наводненията тази година са жители на Непал, където внезапните поройни наводнения са причинили най-големия брой смъртни случаи от този вид бедствия, регистриран досега. Според анализа броят на жертвите при наводнения е седем пъти по-висок в държавите с по-големи социални и икономически неравенства.
Между януари и септември 2026 г. в 106 държави са отчетени нови рекордно високи месечни температури. Замърсяването с въглеродни емисии, причинено от представител на най-богатия 1 процент от световното население, допринася 34 пъти повече за днешните екстремни горещини в сравнение със средностатистическия жител, както и 100 пъти повече, отколкото човек от най-бедните 50 процента от населението на света.
„Тези рекорди не са случайни метеорологични явления. Те са предвидими последици от икономика, основана на изкопаемите горива, в която най-големите замърсители са и най-добре защитени от последствията“, заяви изпълнителният директор на „Оксфам Интернешънъл“ Амитаб Бехар.
Анализ на организацията, основан на данни от платформата за проследяване на полети с частни самолети „Полютърджет“ (Polluterjet), показва, че от 7 ноември до момента на летището в Анталия са кацнали 87 частни самолета. Полетите им са генерирали приблизително 777 тона въглероден диоксид - количество, равностойно на емисиите от повече от три обиколки на Земята със самолет. Частният самолет на нигерийския милиардер Алико Данготе е изминал около 4370 километра от нигерийската столица Лагос до Анталия, като е отделил приблизително 30 тона въглероден диоксид, колкото средностатистически човек генерира за шест години. За сравнение, по време на климатичната конференция на ООН (COP30), проведена миналата година в Бразилия, са били регистрирани 66 полета с частни самолети.
Частните самолети са сред най-замърсяващите средства за пътуване, а използването и притежаването им нараства успоредно с концентрацията на богатство в ръцете на малък брой хора. Около 250 000 души използват частни самолети, което представлява едва 0,003 на сто от световното население. Според анализа на „Оксфам“ през 2025 г. полет с частен самолет е генерирал средно толкова въглеродни емисии, колкото човек за цяла година. Близо 68 на сто от частните самолети са излитали от САЩ, където живеят около 4 на сто от населението на света. Общо те са изминали четири милиарда километра - разстояние, отговарящо на 105 000 обиколки на Земята.
Според работната Група за глобални такси за солидарност (Global Solidarity Levies Task Force), международна коалиция, създадена по време на КОП28 през 2023 г., облагането на частните самолети с данъци би могло да осигурява около 45 милиарда долара годишно или почти 12 пъти повече от средствата, предоставени от богатите държави за климатичните фондове на ООН през 2025 г.
„Докато семейства скърбят за близките си, загинали при наводнения, и понасят непоносимите горещини, свръхбогатите продължават да пътуват с частните си самолети високо над опустошителните последици от климатичната криза“, заяви Бехар. По думите му правителствата трябва да престанат да третират силно замърсяващия луксозен начин на живот на най-богатите като неприкосновена привилегия. „Облагането на частните самолети с данъци е очевидна първа стъпка“, смята той.