Срокът за актуализация на обхвата на районите за планиране е до 31 март и аз имам амбицията да го спазим. Времето дотогава е и достатъчно за задълбочена дискусия. Няма съвършен дизайн за разпределение на районите. Всеки си има своите предимства и недостатъци. С тази стъпка ще решим дълго генерираната несправедливост по отношение на гражданите и бизнеса на областите от Югозападния регион. Това посочи Томислав Дончев, вицепремиер и министър на иновациите и растежа, в рамките на днешния парламентарен контрол.
Той отговори на въпрос на депутата от парламентарната група на "ГЕРБ-СДС" Христо Терзийски за процеса при промените в районите на планиране, включени в Картата на регионалните помощи на Република България, с оглед на публикуваното на 28 януари 2025 година в портала за обществено обсъждане проекторешение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт (НСИ) за провеждане на преговори с Евростат.
Депутатът поиска информация за трите предложени варианта, за заложените срокове и от кои институции зависи изборът на един от трите предложени варианта, така че страната да се включи в насрочената от ЕК процедура през 2025 година.
В отговора си вицепремиерът се върна към срещите си през годините с представители на бизнеса от област Кюстендил, които, по думите му, са се оплаквали от ниския интензитет на финансиране на проектите, които изпълняват.
“Казано просто, сравнено с бизнеса от други райони на страната, трябва да съфинансират проекти в много по-голяма степен", обясни Дончев и освен за област Кюстендил той добави, че пред този проблем са изправени и компаниите от област Благоевград и Перник.
Исторически в България са обособени днес шест района, припомни Дончев, чийто териториален обхват в годините е променян, защото част от регионите не отговарят на изискването за минимален брой жители. "Минимум два от регионите имат подобен проблем", добави вицепремиерът.
Определените от него като "драстични" вътрешнорегионални различия той посочи като друг съществен проблем, който по думите му е най-силно изразен в Югозападния регион.
"Ако погледнете данни за БВП на глава от населението и сравните столицата с Кюстендил, сигурно разликата е четири или пет пъти, което е изключително драстично за рамките на един район за планиране", посочи Дончев.
По думите му от гледна точка на икономическо развитие в България има и различна категория райони.
"Столицата отдавна отговаря на изискванията за по-богат район, т. нар. "район в преход" и нейната икономическа тежест променя картината в целия Югозападен район. Това води до редица неблагоприятни последици за всички останали области от района за планиране като общ размер на финансиране и общ размер на държавните помощи по линия на изискуемото съфинансиране от страна на държавата", обясни Дончев.