По-предизвикателна година за зърнените култури в ЕС през 2026 г., още една силна реколта за маслодайните семена, положителна динамика при протеиновите култури въпреки по-ниските добиви. Такива са очакванията на експертите от работните групи на „Копа-Коджека“ (Copa-Cogeca). Цялостната перспектива обаче остава силно зависима от метеорологичните условия, като следващите седмици ще бъдат от решаващо значение за потвърждаване на окончателното производство, тъй като последните метеорологични събития може да окажат по-голямо въздействие от първоначално очакваното. Това се посочва в пазарния доклад на „Копа-Коджека“ за прогнозата за реколтата от зърнени, протеинови и маслодайни култури през 2026 г., публикуван днес.
Предвижда се производството на зърнени култури в ЕС-27 да достигне около 264 милиона тона през 2026 г., което представлява спад от 6,6 на сто в сравнение с 2025 г. Въпреки че площите със зърнени култури се очаква да се свият незначително за повечето култури, по-ниските добиви в голяма част от ЕС и значителното намаляване на площите с царевица оказват влияние върху перспективите за производство след възстановяването през миналата година. Тази ситуация е отчасти свързана с настоящата криза с торовете, въпреки че се предвижда въздействието ѝ върху реколтата през 2026 г. да остане ограничено в сравнение с много по-сериозните ефекти, очаквани за следващата година.
Прогнозира се общото производство на пшеница да намалее с 4,2 на сто, като при обикновената пшеница спадът е с 4,3 на сто, а при твърдата пшеница - с 2,1 на сто. Производството на ечемик се очаква да намалее с 3,5 на сто, а при царевицата се предвижда най-рязък спад (-13,9 на сто), главно поради намаление с 15,2 на сто на засетите площи, въпреки като цяло стабилните добиви, с изключение на Франция, Унгария и Испания.
Сред другите зърнени култури се прогнозира производството на ръж да спадне с 4 на сто, тъй като подобрените добиви са повече от компенсирани от намаляването на засетите площи. Очаква се производството на овес да спадне с 9,3 на сто. При тритикалето също се предвижда умерен спад. Като цяло развитието остава силно неравномерно в държавите членки, като някои региони се възползват от благоприятни условия за растеж, докато други продължават да се сблъскват с продължителна суша, топлинен стрес и недостиг на вода, което намалява потенциала за добив, особено в Испания и Унгария.
Въпреки че се очаква реколтата от зърнени култури през 2026 г. да остане над нивата, регистрирани по време на трудните реколти от последните години, тя бележи ясна стъпка назад от възстановяването, наблюдавано през 2025 г. Това още веднъж подчертава нарастващата уязвимост на европейското зърнопроизводство към нестабилността на климата и подчертава значението на поддържането на конкурентоспособността на фермерите и достъпа им до ефективни инструменти за производство.
При маслодайните култури перспективите за 2026 г. са особено обнадеждаващи, като общото производство на ЕС-27 се прогнозира да достигне 33,3 милиона тона, което е с 6,8 на сто повече в сравнение с 2025 г. Очаква се общата площ с маслодайни култури да се разшири с 6,6 на сто, докато средните добиви остават като цяло стабилни. Въпреки това силната гореща вълна в края на юни, последвана от екстремните метеорологични събития през последните дни, по-специално проливен дъжд и градушка, може да са намалили значително добивите в някои страни, особено Германия.
Производството на рапица се очаква да нарасне с 6,4 на сто, подкрепено от повече засадени площи, а при слънчогледа се предвижда най-голям ръст (+11,2 на сто), движен както от увеличените площи, така и от подобрените добиви. За разлика от тях, производството на соя се очаква да намалее с 4,3 на сто, което отразява по-ниските добиви въпреки лекото увеличение на култивираните площи. Както при зърнените култури, перспективите варират значително в различните държави-членки в зависимост от метеорологичните условия и местните агрономически обстоятелства.
Протеиновите култури продължават да показват положителна перспектива през 2026 г. Производството в ЕС-27 се очаква да достигне 4 милиона тона, което е увеличение с 5 на сто в сравнение с 2025 г. Този растеж се дължи основно на значително разширяване на култивираните площи, повече от компенсиращо по-ниските средни добиви. Прогнозира се производството на грах да нарасне с 4,3 на сто, а на боб - със 7,2 на сто, докато при лупината се предвижда спад със 7 на сто поради значително намаляване на добивите, въпреки по-голямата култивирана площ.
Въпреки че текущите прогнози остават като цяло положителни за маслодайните и протеиновите култури, а производството на зърнени култури се очаква да остане на задоволително ниво въпреки спада, реколтата все още не е осигурена. Продължаващите горещи вълни, продължителната суша или неблагоприятните метеорологични условия по време на наливането на зърното и прибирането на реколтата в държавите членки, където жътвата все още е в ход, биха могли да повлияят на крайните добиви. Поради това внимателното наблюдение на състоянието на посевите в ЕС остава от съществено значение, тъй като следващите седмици ще бъдат решаващи при определянето на крайния резултат от реколтата през 2026 г.