Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) очаква споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия, което бе сключено по-рано днес, да повиши конкурентоспособността на българската икономика, да улесни навлизането на наши стоки на индийския пазар и да доведе до реално намаляване на разходите за износителите ни. Това се посочва в отговор на Министерство на въпроси на БТА във връзка с финализирането на преговорите по споразумението.
Сред потенциално засегнатите от споразумението сектори на българската икономика според Министерството са: хранително-вкусова промишленост и търговия с храни - кафе, чай, подправки, сушени зеленчуци и плодове, текстилната индустрия и свързани производства, както и производствата с ниска добавена стойност.
Премахването на традиционно високите индийски мита ще подобри цените на българските продукти, очаква се по-лесен достъп до индийския пазар да има за българските стоки от аграрния сектор, храните и суровините. Макар да няма точни количествени разчети към момента, се очаква реално намаляване на разходите за българските износители.
Финализирането на споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия ще има положителен ефект върху българския експорт, тъй като предвижда мащабно намаляване и премахване на мита, които Индия традиционно прилага, особено върху аграрни, хранителни и суровинни стоки, посочиха от ведомството. Това ще подобри ценовата конкурентоспособност на българските продукти и ще улесни достъпа на българските предприятия до индийския пазар.
По данни на икономическото министерство през 2024 г. българският износ за Индия възлиза на 174,7 млн. д., а през периода януари – септември 2025 г. – на 165,7 млн. д., като основните експортни позиции са семена и посевен материал, суров глицерол, мая и хранителни продукти. Именно тези стокови групи се очаква да усетят първи ефекта от премахването на митата, коментираха от Министерството.
От ведомството подчертаха, че за момента няма официални индикативни разчети за размера на спестените разходи от мита за българските фирми на годишна база. Въпреки това, предвид високите индийски мита и текущия обем на износа, може да се очаква реално намаляване на разходите за българските износители, което ще създаде предпоставки за разширяване на износа и навлизане на нови фирми на индийския пазар, макар че на този етап няма възможност за точно количествено остойностяване, изтъкнаха от икономическото министерство.
Двустранната търговия
През 2024 г. двустранният стокообмен между България и Индия възлиза на 424,4 млн. д., от които износът се равнява на 174,7 млн. д., а вносът - на 249,7 млн. долара. Салдото по двустранната търговия е отрицателно за България и е в размер на 75 млн. д.
За периода януари - септември 2025 г. износът възлиза на 165,7 млн. д., а вносът - на 237,5 млн. д., стокообменът е на стойност 403,2 млн. д., а салдото също е отрицателно - 71,8 млн. долара.
От икономическото министерство посочиха, че в сравнение с периода януари - септември 2024 г. се отчита значителен ръст на износа и общия стокообмен, при запазване на отрицателното салдо.
Водещи стокови групи в българския износ за Индия са семена от слънчоглед; семена от анасон, кориандър и кимион; суров глицерол; мая; хлебарски и други хранителни продукти; нова експортна група са предавателни апарати за радиотелефония, радиоразпръскване и телевизия.
Основни стоки във вноса ни от Индия са кафе; сушени зеленчуци; ракообразни; чай; грозде; подправки.
От Министерството посочиха, че на база текущата структура и динамика на двустранната търговия, първите положителни ефекти от споразумението се очаква да се проявят в следните сектори: агрохранителен сектор - семена, посевен материал, хранителни и хлебарски продукти; химическа промишленост - суров глицерол; хранително-вкусова промишленост - включително мая; електроника и комуникационно оборудване (нишово) - предавателни апарати и специализирана техника.
Същевременно от Министерството отбелязаха, че част от реалния износ (специална продукция, услуги и софтуер) не се отразява в официалната стокова статистика, което според ведомството предполага по-широк реален икономически ефект.
Чувствителните сектори
Въз основа на структурата на вноса от Индия от икономическото министерството определиха като потенциално чувствителни сектори, които биха били засегнати от Споразумението: хранително-вкусовата промишленост и търговия с храни, поради значителния внос на кафе, чай, подправки, сушени зеленчуци и плодове, което може да доведе до ценови натиск. Друг такъв сектор е текстилът и свързани производства, при евентуално засилване на конкуренцията от индийски продукти, както и производства с ниска добавена стойност и висока ценова чувствителност, където конкурентното предимство на Индия по линия на разходите може да се засили.